О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 250
С., 01.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 900/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Славчева С. и К. П. С., двамата от[населено място], чрез пълномощника си адв. Ал. В. от АК-П., са подали касационна жалба срещу решение № 199 от 26.02.2010 година по гр.д. N 1315/2009 година на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение от 14.07.2008 г. по гр.д. № 1200/2005г. на Пернишкия окръжен съд, с което са уважени искове на Е. Е. А. за 20 000 лева, на Е. И. А. за 10 000 лева и на И. Е. И. за 35 000 лева, които да бъдат заплатени солидарно от касаторите като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – искове с правно основание чл.48, ал.1 вр. с чл.45 ЗЗД. Същите искове са отхвърлени за разликата до предявените размери от 100 000 лева за първите двама ищци и от 50 000 лева за третия ищец.
Ответниците Е. Е. А., Е. И. А. и И. Е. И., всички от[населено място], не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпрос за лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при виновно причинена смърт на близък човек. В тази насока се поддържа, че в разрез със задължителна и постоянна практика на ВС и ВКС – Постановление № 4/69 г. на Пленума на ВС, р. № 512 – 76 – II; р. № 559 – 68 – I и др. въззивният съд е уважил иск за неимуществени вреди на брата на пострадалото от деликта лице, което не е от кръга на посочените в постановлението, нито е негов наследник.
Поставен е и въпросът за характера на отговорността на родителите за вреди, причинени от децата им, които не са ненавършили пълнолетие, уредена по чл.48, ал.1 ЗЗД /солидарна или разделна/ при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство. Поддържа се, че произнасянето по този въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона.
По първия въпрос следва да се има предвид, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се прилага тогава, когато в изложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС и ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/, която по конкретното дело не е съобразена и то е решено в противоречие с нея. Разглежданият случай е точно такъв, тъй като въззивният съд е отказал да се съобрази с цитираното по-горе Постановление на ВС и е разширил кръга на подлежащите на обезщетяване лица с оглед конкретните данни по делото. Касационно обжалване следва да се допусне на исканото от касаторите основание.
Касационно обжалване следва да се допусне и по втория въпрос. Макар по него да не са изложени съображения, въззивният съд е постановил решението си при условията на разделност – родителите са осъдени за суми, различни от присъдените спрямо прекия причинител на вредата в наказателното производство, както и без посочване, че те се дължат солидарно с него. Налице е дългогодишна практика на състави на ВС и ВКС по граждански и наказателни дела, свързана с характера на отговорността на родителите за вреди, причинени от непълнолетните им деца, която се отклонява от приетото в обжалваното решение и следва да се обсъди. Такава практика е приложена и от касаторите.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 199 от 26.02.2010 година по гр.д. N 1315/2009 година на Софийския апелативен съд.
Указва на касаторитете в 7-дневен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса от 1300 лева, което да им се съобщи. В противен случай касационната жалба подлежи на връщане.
При изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.