2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
[населено място],25.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3655 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адвокат Я. В. С., като пълномощник на В. К. Т., за допълване на определение № 252/02.04.2014г. по т.д. №3655/13г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., в частта за разноските, като му се присъди адвокатски хонорар по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът [фирма] изразява становище, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато такова е заплатено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:
Производството по т.д. №3655/2013г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., е образувано по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 894 от 13.05.2013г. по гр.д. № 2363/2012г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, в частта, с която въззивният съд е присъдил обезщетение за разликата над 35 000 лева до 65 000 лева по иска на В. К. Т. по чл.226 ал.1 от КЗ, ведно с претендираната законна лихва. Постъпила е и насрещна касационна жалба от В. К. Т. срещу решението в частта му, с която съдът е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.226 ал.1 от КЗ за разликата над 80 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева.
С определение № 252/02.04.2014г. по т.д. №3655/13г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 894 от 13.05.2013г. по гр.д. № 2363/2012г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
В определението настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС.
Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК.
Искането за присъждане на разноските по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата е заявено с отговора на касационната жалба, както и в насрещната касационнна жалба. В представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие от 13.06.2011г. е отразено изрично,че адвокат Я. С. оказва безплатно адвокатска помощ на ищеца В. К. Т.. С разпореждане на СГС от 15.06.2011г. В. К. Т. е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК, следователно същият е материално затруднен и е от кръга на лицата, на които може да бъде оказвана безплатно адвокатска помощ.
Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена като на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата [фирма] бъде осъдено да заплати на адвокат Я. В. С. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1072 лева, определено съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно изхода на производството по касационната жалба на [фирма].
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 252/02.04.2014г. по т.д. №3655/13г. на ВКС, ТК, I отделение, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], да заплати на адвокат Я. В. С. от САК, с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес]0, ап.60, сумата от 1072 лв. /хиляда и седемдесет и два лв./, адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.