О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
Гр.С., 29.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.508 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. П. срещу решение на Апелативен съд П. №.157/7.10.15 по г.д.№.298/15 – с което е потвърдено решение на Окръжен съд Пловдив №.463/16.03.15 по г.д.№.1156/14 за отхвърляне на евентуално предявениге от ищеца искове с правно основание чл.2 З. за заплащане на 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата на РБ по образувано наказателно производство, прекратено поради изтичане на давността за наказателно преследване, извършени след изтичането й, и 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от продължило над разумния срок наказателно производство.
Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице основания за присъждане на претендираните обезщетения, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на главния иск, макар и да са налице процесуални действия и поддържане на висящността на наказателното производство за период от 7години и половина след изтичането на давността до прекратяването на производството по делото, не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и увреждащите действия на прокуратурата. Това е така, доколкото преди, по време и след процесния период спрямо ищеца са били налице висящи още 7 наказателни производства, приключили със споразумения и присъди. При така наличните множество осъждания, вкл. и ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, касаещи и релевантния спорен период, не може да се обоснове категоричен извод обичайните за наказателното преследване негаживни изживявания да се дължат именно на процесното наказателно производство спрямо ищеца. Не би могло да се приеме презумптивно без ангажиране на доказателства, че точно процесното наказателно производство, а не кое да е от останалите висящи и паралелно приключили с осъдителни присъди, са предизвикали емоционален дискомфорт у него. Освен това през релевантния период ищецът не е бил задържан по процесното наказателно производство и не е имало обективна пречка да продължи образованието си, да работи, да създаде семейство – за да се приеме, че липсата на такава реализация се дължи единствено на висящото спрямо него процесно наказателно поризводство. По аналогични причини е отхвърлен и евентуалния иск. Съдът е приел, че е налице неразумна продължителност на наказателното производство /12г./, но предвид множеството други наказателни производства срещу ищеца и постановени присъди и споразумения, обичайното за наказателното преследване негативно въздействие върху преследвания не може да се презюмира, а следва да бъде доказано – което не е направено по делото.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1.”Привличането на ищеца като обвиняем и по друго престъпление, за което е признат за виновен и осъден от съда, води ли за извод на пряка причинно следствена връзка между незаконното обвиняване и настъпилите вреди или това следва да се вземе предвид при определяне на размера на вредите? /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – т.11 ТР 3/22.04.05 по т.д.№.3/14 ОСГК, реш.№.554/12 от 6.03.13 по г.д.№266/12, ІV ГО; чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 2.”Липсата на проведени процесуално-следствени действия за периода след изтичане на давностния срок за наказателно преследване води ли до липса на причинени вреди на обвиняваното лице? /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш.№.18/20.02.14 по г.д.№2721/13, ІV ГО; чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 3.”Длъжен ли е ищецът да провежда пълно и главно доказване за претърпените от него вреди за периода след изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш..№.18/20.02.14 по г.д.№2721/13, ІV ГО; чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 4. „Вредите и причинно-следствената връзка елементи ли са от фактическия състав при нарушение на чл.6 пар.2 К. съответно вътрешното законодателство допълва ли конвенцията?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната, щом по едно и също време е имало наказателно производство, по което страната е била привлечена като обвиняем по няколко обвинения, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения; когато се преценява кои вреди са причинява и какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане, задължително трябва да се извърши съпоставка съобразно посоченото в т.11 ТР 3/04 ОСГК на ВКС. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 10лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Апелативен съд П. №.157/7.10.15 по г.д.№.298/15.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 10лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: