О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 19.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3772 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. дружество “З”, представлявано от А. Б. К. , ч. процесуалния му представител адв. О, против въззивното решение № 218 от 18 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 35 от 11 март 2007 г., постановено по гр.д. № 326 по описа на районния съд в гр. Ч. б. за 2006 г.
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът е допуснал нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост на атакуваното решение – съдът не е определил цената на иска и дължимата държавна такса, ищецът не е доказал собствеността си и че имотът се владее без основание от касатора, сделката между М съвет и касатора е действителна, поради което имотът е придобит на правно основание. В изложение към касационната жалба се сочи, че се търси допускане до касационен контрол на основание всички хипотези на чл. 280 ал. 1 от ГПК, като са поставени процесуалноправният въпрос може ли делото да се разглежда без да бъдат определени цена на иска и държавна такса и материалноправните въпроси за тълкуването на §7 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и § 10 от ПЗР на ЗОбС и противоречието им с чл. 68 ал. 2 от ЗДС и за неправилното уважаване на ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността и установителен иск по чл. 97 от ГПК (отм.) при условията на недоказаност. Представят се определение на ВКС по т.д. № 96 от 2007 г. на петчленен състав на търговската колегия и определение по ч.гр.д. № 318 от 2004 г. на ІІ ГО на ВКС, като двете определения третират цената на иска и зависимият от него размер на държавната такса.
С решението си по искове по реда на чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.) и по чл. 108 от Закона за собствеността съдът приел, че процесната хижа е обект от общинската инфраструктура с местно значение и по силата на ЗМСМА тя е станала общински имот, независимо, че е построена върху земя от държавния горски фонд; освен това собствеността е могла да премине у общината и по силата на § 10 ал. 1 от ПЗР на Закона за общинската собственост, а колизия между посоченият параграф и чл. 68 ал. 2 от Закона за държавната собственост не съществувала; извършеното от несобственик разпореждане със сградата не е породило правни последици, след като държавата не е била неин собственик.
Решението следва да се допусне до касационен контрол по първият от поставените материалноправни въпроси.
Касаторът не е посочил точно по коя хипотеза претендира допускането до касационно разглеждане по всеки от повдигнатите въпроси. В тази връзка преди всичко трябва да се отбележи, че посочената съдебна практика на ВКС води до извода, че искането за допускане до касационен контрол на практика се търси по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторката фактически твърди, че по поставения процесуалноправен въпрос е налице противоречиво разрешаване на съдилищата. С оглед липсата на представена практика или позоваване на задължителна за съдилищата такава по останалите два въпроса, следва да се приеме, че допускането до касационен контрол се иска при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос е важен по принцип, но разрешаването му по различен начин не би довело до промяна на постановения резултат, а именно такава хипотеза има предвид закона под използвания термин “съществен въпрос”. Ето защо, дори и да беше установено противоречиво разрешаване на поставения въпрос, то не би било основание в разглеждания случай да бъде допуснато касационно обжалване.
Вторият от поставените материалноправни въпроси не е съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, тъй като по естеството си представлява оплакване за незаконосъобразност на постановения акт. В поставения въпрос се визират предпоставките за основателността на ревандикационния иск, което води до извода, че касаторът прави оплакване по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК, а не излага основание за допускане до касационно производство.
По първият от поставените материалноправни въпроси обаче е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това разрешаването му по различен начин от този, възприет от въззивния съд, би имало значение за крайния резултат на спора. На състава на съда не е известна практика по посочения въпрос.
За касационното разглеждане касаторът дължи 100 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 218 от 18 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.
УКАЗВА на касатора Н. дружество “З” със седалище в гр. С., в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 100 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: