Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
гр. София, 25.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на
прокурора Ив. Симов изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 715 по описа за 2014 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата Г. И. М. против въззивно решение № 65/06.03.2014 г. на Софийски апелативен съд, НО, шести състав, постановено по ВНОХД № 16/2014 г., с което е била потвърдена присъда № 335/07.11.2013 г. на СГС, НО, първи състав по НОХД № 762/2013 г.
С тази присъда подсъдимата Г. И. М. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 199 ал.1, т.4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК за това, че на 17.03.2010 г., в гр.С.,[жк], [жилищен адрес] до входната врата на вход 3, при условията на опасен рецидив, отнела от владението на Т. К. К. дамска чанта и намиращите се в нея пари и златни накити на обща стойност 1434 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила, поради което и във вр. с чл. 54 от НК й е било наложено наказание 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е било приспаднато предварителното й задържане, считано от 05.12.2012 г. Подсъдимата е била осъдена да заплати на гражданския ищец К. 1434 лв. обезщетение за имуществени вреди, както и в нейна тежест е било присъдено заплащане на направените по делото разноски.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимата и нейния защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че проведеното на ДП разпознаване на подсъдимата е било опорочено, тъй като на пострадалата били показвани нейни снимки, но такова действие не е било протоколирано, както и затова, че самото разпознаване е било извършено без присъствието на защитник, който да следи за законосъобразността на това процесуално действие. Сочи се още, че по делото не била дадена възможност за разпит на посочени от защитата свидетели, които да докажат, че по време на деянието тя е била в чужбина. Претендира се отмяна на възивното решение и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В с. з. пред ВКС допълнително е направено искане за намаляване на наложеното наказание.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Гражданският ищец, редовно призован, не се явява пред ВКС.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
Възраженията за основаване на заключенията за авторството на деянието върху опорочено разпознаване на подсъдимата от св. К., поради това, че на същата предварително са й били показвани снимки, са неоснователни. Същите доводи са били изтъквани и във въззивната жалба, като видно от мотивите въззивната инстанция подробно ги е обсъдила и намерила за неоснователни, излагайки в тази връзка подробни и убедителни съображения. За да приеме, че възприятията на св. К. за индивидуалните белези на подсъдимата, по които тя е извършила визуалната й идентификация в протокол за разпознаване от 04.12.2012 г., не са били манипулирани, вкл. чрез показване на снимки в хода на ДП, апелативният съд внимателно е проверил съобщените данни при първоначалния й разпит на 17.06.2010 г., сравнил ги е с тези при проведения непосредствено преди разпознаването на живо, както и впоследствие в с. з, критично е обсъдил тяхната убедителност в контекста на обстоятелствата, при които пострадалата е имала възможност да наблюдава подсъдимата, както и допълнително ги е съпоставил с други данни, изведени от показанията на св. И. и С. (поемни лица при разпознаването), а косвено и с тези на св. П.. Този подход демонстрира, че оценката за достоверност и надеждност на възприятитята на св. К. за автора на деянието, инкорпорирани не само в непосредствените й показания, но и в протокола за разпознаване, е била проведена съобразно процесуалния стандарт, поради което не е имало основание те да бъдат игнорирани. В мотивите си въззивният съд е отговорил подробно и на възражението за нарушени процесуални права на подсъдимата поради неосигуряване на защитник към момента на разпознаването, чието участие не е било задължително, тъй като тогава тя не е имала качеството на обвиняем. Същото е сторено и по повод твърдението, че към момента на деянието подсъдимата е била във Великобритания. Тази версия е била подробно проверена и опровергана от редица писмени документи, изискани и по реда за международно сътрудничество, поради което и не е имало необходимост от събиране на допълнителни гласни доказателства в тази посока. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимата за инкриминираното й деяние, по който въпрос не се излагат възражения и поради това не се дължи конкретен касационен отговор.
Липсва основание за ревизия на възивното решение в частта относно потвърденото наказание на подсъдимата, отмерено съобразно минимума по чл. 199 ал. 1, т. 4 от НК, за което е направено алтернативно искане в с. з. пред ВКС. В касационната жалба основанието по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК не е било нито посочено, нито аргументирано, като това не е сторено и в срока и по начина, уреден в чл. 351 ал. 3 от НПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 65/06.03.2014 г. на Софийски апелативен съд, НО, шести състав, постановено по ВНОХД № 16/2014 г.,
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.