О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 19.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3852 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. Д. , представлявана от кмета на общината Д. К. Н. , против въззивното решение № 318 от 8 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 88 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., с което е отменено решение № 93 от 7 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 453 по описа на районния съд в гр. Д. за 2006 г. и в место него ревандикационният иск на касатора за правото на собственост върху дворно място и построените в него постройки в гр. Д., е отхвърлен и е отхвърлено и искането за отмяна на нотариален акт. Жалбата е приподписана от главния юрисконсулт на общината В. П.
Ответната кооперация не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът е допуснал нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост на атакуваното решение – съдът неправилно приел правоприемство между ответника и РПК “Д”, а ответната кооперация не е възстановена; финансирането на процесните обекти не е доказано. Като основания за допускане до касационно обжалване се сочат тези по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. Поставят се съществените материалноправни въпроси коя кооперация следва да се счита за възстановена по смисъла на § 1 от ПЗР на ЗК от 1991 г. и характерът на постройките и тяхната законност имат ли значение за разпоредбата на чл. 2 ал. 3 от Закона за общинската собственост, като и въпросът дали ПК “З” е възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ПЗР на ЗК или не. Представя се решение № 340 от 10 март 2005 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на ІV ГО на ВКС за 2003 г.
С решението си по иск по реда на чл. 108 от Закона за собствеността съдът приел, че за процесните постройки няма издадени строителни книжа, не е отстъпено право на строеж и не им е даден траен устройствен статут, поради което и заради липсата на ограничения в чл. 2 ал. 3 от ЗОС за статута на сградите, сградите не са общинска собственост и са построени от ответната кооперация; ответната кооперация не била новоучредена, а по смисъла на § 27 от ПЗР на ЗИД на Закона за кооперациите от 2007 г. във връзка с § 1 от Закона за кооперациите от 1991 г. (отм.) представлявала възстановена кооперация; постройките и теренът станали собственост на кооперацията по силата на чл. 2 ал. 3 от ЗОС. Неоснователността на ревандикационния иск водела до неоснователността на искането за отмяна на нотариален акт.
Решението следва да се допусне до касационен контрол по първия и втория от поставените материалноправни въпроси.
Преди всичко трябва да се отбележи, че посочената съдебна практика на ВКС води до извода, че искането за допускане до касационен контрол на практика се търси по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторът фактически твърди, че по първите два материалноправни въпроси е налице противоречиво разрешаване на съдилищата. С оглед липсата на представена практика или позоваване на задължителна за съдилищата такава по останалия въпрос, следва да се приеме, че допускането до касационен контрол се иска при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Първите два материалноправни въпроса са съществени, тъй като разрешаването им по различен начин би довело до промяна на постановения резултат. От представеното решение на състав на четвърто гражданско отделение на ВКС е видно, че поставените въпроси са разрешавани различно от съдилищата, което дови до извода за основателност на искането за допускане до касационно разглеждане по тези два въпроса.
Неоснователно е искането за допускане до касационен контрол по третия поставен въпрос. Той не е съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, тъй като по естеството си представлява оплакване за незаконосъобразност на постановения акт. В поставения въпрос се иска конкретно разрешаване на спора между страните, което води до извода, че касаторът прави оплакване по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК, а не излага основание за допускане до касационно производство.
За касационното разглеждане касаторът дължи 153,54 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 318 от 8 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 88 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г.
УКАЗВА на касатора О. Д. , в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 153,54 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: