О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 05.05.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1025/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” Е. , гр. С. срещу решение № 186 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 1514/2008 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт постановеното от Софийски окръжен съд решение № 352 от 27.04.2008 г. по гр. д. № 990/2007 г. е обезсилено в частта по предявения от “Т” Е. , гр. П. частичен иск за сумата 12 394.08 лв., представляваща стойност на извършена работа и направени разходи във връзка с експлоатацията на инсталация за сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води на обект “Б” за периода 01.04.2006 г. – 31.10.2006 г. и е отменено в частта по предявения частичен иск за сумата 16 000 лв. – обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод “К” за периода от 01.04.2006г. до датата на исковата молба 14.11.2006 г., като искът е уважен изцяло.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли за отмяната му. Изразява несъгласие с приетата от съда недопустимост на първия обективно съединен иск, като счита, че от мотивите на първоинстанционния акт се установява, че тази претенция е разгледана на договорно, а не на извъндоговорно основание /неоснователно обогатяване/. По отношение на втория обективно съединен иск е релевиран довод за частична недопустимост на обжалваното решение с твърдението, че същото съдържа произнасяне “плюс петитум”, тъй като не е съобразен посоченият в исковата молба период на претендираното обезщетение за ползване на процесния електропровод, както и оплакване за неговата неправилност, обоснована с липсата на активна и пасивна материалноправна легитимация на страните по този иск, произтичаща от спецификата на ползвания обект /електропровод/ и съществуващата изрична регламентация относно изискванията за ползването на такива обекти.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и това са въпросите: каква е правната квалификация на предявения иск за сумата 12 394.08 лв.; кой следва да бъде ответник по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на ползване на електропровод – електропреносното дружество или собственикът на електропровода, който не е надлежно лицензиран за извършване на електропреносна дейност и активно легитимиран ли е ищецът в тази хипотеза да претендира обезщетение за ползване на собствения си електропровод.
Ответникът – “Т” Е. , гр. П. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т” Е. , гр. П. срещу „Е” Е. , гр. С. частичен иск за сумата 12 394.08 лв., въззивният съд е приел, че Софийски окръжен съд се е произнесъл на непредявено основание. Преценявайки изложените в исковата молба обстоятелства, сочещи на сключен между страните договор, решаващият състав е направил извод, че посочената сума е претендирана на договорно, а не на извъндоговорно основание, като обезщетение за неоснователно обогатяване. Цялостното уважаване на втория обективно съединен иск за присъждане на обезщетение по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е мотивирано с безспорния по делото факт, че ищецът е собственик на процесния електропровод; че през исковия период ответникът е ползвал същия и че между страните липсва сключен договор и уговорено възнаграждение по повод ползването на това съоръжение. Като ирелевантен в тази връзка е счетен въпросът дали ищецът притежава лиценз за извършване на дейност по електроразпределение и съответно дали може да бъде собственик на електропровода или следва да го отчужди в полза на лицензирано електроразпределително дружество. Според въззивния съд, този въпрос би имал значение за евентуална административно-наказателна отговорност на ищеца, но не и за процесните облигационни отношения между страните.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по отношение на втория обективно съединен иск за сумата 16 000 лв. Поставените във връзка с него материалноправни въпроси, конкретизирани и уточнени в съответствие с правомощията на ВКС по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. като един общ въпрос – за предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за специфичен обект на ползване – електропровод, отговарят на главното изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславят изхода на конкретното дело.
По отношение на така формулирания въпрос е осъществено поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Спецификата на обекта, за който се твърди, че се ползва без правно основание – електропровод – обуславя и специфично решение на въпроса за две от предпоставките на неоснователното обогатяване, а именно – обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. С оглед липсата на практика по така поставения въпрос, произнасянето по същия ще допринесе за точното прилагане на закона, а съответно и за развитието на правото.
Касационното обжалване на въззивното решение по отношение на този иск следва да бъде допуснато и предвид съществуващата вероятност за частичната му недопустимост поради произнасяне „плюс петитум”, в каквато насока са и изричните указания по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Неоснователно е обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по първия обективно съединен иск – за сумата 12 394.08 лв. Не може да се приеме, че по отношение на формулирания във връзка с този иск процесуалноправен въпрос е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Преди всичко, следва да се отбележи, че касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Решаването на въпроса за правната квалификация на иска е обусловено от преценката на конкретните твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, а не е свързано с необходимостта от тълкуване на определена правна норма с цел разкриване на съдържанието й или преодоляване на неясноти и противоречия в нея, което би допринесло и за точното й прилагане. Освен това, в случая касаторът не оспорва дадената от въззивния съд правна квалификация на иска, а твърди, че същият неправилно е възприел мотивите на първоинстанционния съд за основанието, на което е разгледан искът за сумата 12 394.08 лв., т. е. релевирани са оплаквания, които са относими изцяло към правилността на обжалвания акт и поради това не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационния му контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 186 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 1514/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният от “Т” Е. , гр. П. против „Е” Е. , гр. С. частичен иск за сумата 16 000 лв. – обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод “К” за периода от 01.04.2006 г. до датата на исковата молба 14.11.2006 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 186 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 1514/2008 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част.
УКАЗВА на „Е” Е. , гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на 320 /триста и двадесет/ лева.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: