О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София, 15.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 217 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 244 от 29.10.2009г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 232/2009г., с което е потвърдено решение на П. районен съд от 28.11.2008г. по гр.д. № 3883/08г., с което е отхвърлен иска на Д. И. П. срещу С. И. С., Б. И. С. и А. И. С. за делба на съсобствен имот – УПИ ХІІІ-327 от кв.67 по плана на с. Д., община П..
Ж. Д. И. П. , чрез пълномощника си адв. Т, поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения за нарушения на чл. 68, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗС относно възражението за придобиване на имота по давност, както и обосновава липса на преценка на всички събрани гласни доказателства. В изложението по чл. 283, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложното поле на чл. 68 и 79 ЗС при осъществяване на елементи от фактически състав на придобивната давност и това произнасяне е в противоречие с трайната практика на ВКС. На второ място жалбоподателката се позовава и на процесуалноправен въпрос, а именно относно начина, по който съдът преценява събраните по делото доказателства и по-конкретно противоречивите свидетелски показания, като счита, че този въпрос също е решен в противоречие с практиката. Приложени са множество съдебни решения на касационния съд.
Ответниците по жалбата С. , Б. и А. С. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска за делба на имота в с. Д. съдът е приел, че към 1996г. страните са били съсобственици на имота при равни дялове, но от посочената година върху имота е упражнявал фактическа власт ответникът Б. С. , който е владял за себе си, със знанието и съгласието на С. С. и А. С. Относно ищцата Д съдът е счел, че тя не е правила опити да ползва общата вещ, в противен случай би разбрала за намеренията и действията на Б. С. , който е афиширал пред съседи и трети лица своенето на имота. Съдът е изложил съображения, че от писмените доказателства и свидетелските показания се установява извършването на неформална делба между наследниците, по силата на която този имот е предоставен на Б. и А. С. , а за ищцата и С. С. е останал съсобствен имот в с. В.. С оглед на това съдът е приел, че в полза на Б. С. е изтекла придобивна давност по чл. 79 ЗС и същият е придобил собствеността върху имота, поради което липсва съсобствен имот като предмет на делба.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е посочила материалноправния въпрос за приложението на чл. 68 и 79 ЗС при осъществяване на фактическия състав на придобивната давност. Според нея съдът е направил извод за придобиване на идеалните части на другите съсобственици и за извършена неформална делба в противоречие с трайната практика на ВКС. Представени са осем съдебни решения. Съгласно решение № 239 от 29.05.1996г. по гр.д. № 91/96г. на ВКС, І г.о. сънаследникът може да измени основанието на владението само за себе си като отрече правата на останалите съсобственици и манифестира своето намерение спрямо тях и волята му достигне до тяхното съзнание. Решение № 238 от 11.04.2000г. по гр.д. № 1031/99г. на І г.о., Решение № 775 от 27.04.1999г. по гр.д. № 1166/98г. на V г.о., Решение № 664 от 14.07.1994г. по гр.д. № 178/94г. на ІІ г.о., Решение № 2* от 29.10.1979г. по гр.д. № 1103/79г. на І г.о. са в същия смисъл относно необходимостта от манифестиране на намерението за своене на имота спрямо другите съсобственици. Според Решение № 307 от 18.07.1995г. по гр.д. № 97/95г. на І г.о. извършването на неформална съдебна делба може да послужи като начало на установено владение.
С оглед на приетото в цитираните решения разбиране за фактическите обстоятелства, обуславящи придобиването на съсобствен имот по давностно владение от съсобственик, е ясно, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочената съдебната практика, според която е необходимо съсобственикът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. А в обжалваното решение съдът е приел, че Б. С. не е афиширал пред Д. М. намерението си за своене на имота, тъй като тя е била дезинтересирана и не е правила опити да го ползва. Поради това следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като правният въпрос относно придобиването на имота по давност е решен в противоречие с влезли в сила решения на Върховния касационен съд, постановени по отменения ГПК.
Вторият формулиран от жалбоподателката въпрос, който е процесуалноправен, касае преценката на събраните по делото доказателства и по-конкретно на противоречивите свидетелски показания. Не се установява разрешаването му да е противоречие с практиката. Съгласно приложеното Решение № 87 от 04.09.1958г. по гр.д. № 55/58г. при наличие на противоречиви показания на свидетели съдът следва да положи усилия да разкрие кой говори истината и да прецени правдоподобността им с оглед на самите тях и останалите данни по делото, като мотивирано вземе становище на кого дава вяра. В обжалваното решение съдът е приел за достоверни показанията на свидетелите, сочещи, че Б. С. е упражнявал фактическа власт върху имота, като се е обосновал с обясненията на ответниците А и със събраните по делото писмени доказателства, навеждащи на извод за извършена неформална делба между наследниците, при която имотът е останал за Б. С. Това са извършеното дарение на притежаваните от него и от А. С. идеални части от друг съсобствен имот в полза на съсобствениците Д. П. , С. С. и В. С. , и съставените същия ден пълномощни за извършване на доброволна делба на процесния имот с поставянето му в дял на Б. С. Ето защо възприемането на изнесеното от едната група свидетели не е необосновано.
Предвид изложеното тъй като е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението. Затова Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 244 от 29.10.2009г. на П. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 232/2009г. по касационната жалба на Д. И. П. от гр. С..
У. на жалбоподателката Д. И. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет /лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: