О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.253
София.05.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 724/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД”Б” гр. С., представлявано от изпълнителния директор Р, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 248 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1388/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което след отмяна на решение от 07.04.2008 г. по гр.д. № 1492/2006 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав в частта за отхвърляне на предявен по чл.390 ал.1/отм./ ТЗ иск за сумата 138 868 лв. и в частта за присъдени разноски в размер на 2 877.36 лв., Застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. Т. Т. от гр. С., действащ в процеса като ЕТ”В” сумата 138 868 лв. – застрахователно обезщетение по полица № 3500051120R00065/17.06.2005 г. във връзка с настъпили на 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2005 г. застрахователни събития, ведно със законната лихва от 30.08.2006 г. и разноски по делото в размер на 7 000 лв. С допълнително определение, по реда на чл.192, ал.4 ГПК, на ищеца са присъдени допълнително 5 000 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение в частта за лихвата за забава от подаване на исковата молба, поради ненадлежното предявяване на такъв иск, и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост по отношение на главницата. Счита, че в нарушение на чл.188 ГПК въззивният съд не е преценил доказателствата по делото и възраженията за подзастраховане, а наред с това, в нарушение на чл.390, ал.5/отм./ ТЗ, е задължил застрахователя над застрахователната сума.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице произнасяне по обуславящи за изхода на делото материалноправен и процесуалноправен въпроси, свързани с застрахователните правоотношения при определяне на обезщетението при имущественото застраховане, както и с изискванията за мотивите на въззивните съдебни актове. Позовава се на всички предвидени в чл.280, ал.1 ГПК основания за достъп до касационен контрол.
В даденият едномесечен срок за отговор, съгласно определението на ВКС от 07.12.2009 г., ответникът по касация не е заявил становище по релевираните основания за допускане на касационно обжалване, нито по поддържаните от касатора основания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.
От ответника по касация – Е. „В” е подадена частна жалба срещу определението по чл.192, ал.4 ГПК, с доводи за неправилно определяне размера на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за основателни предявените искове за заплащане на застрахователни обезщетения общо в размер на 138 868 лева, на основание чл.390, ал.1/отм./ ТЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. След преценка на доказателствата по спора е направен извод за наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните – за застраховка на тютюн „В”, при действието на което са настъпили три застрахователни събития – градушка и буря, съответно на: 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2008 г., в резултат на които застрахованото имущество е било увредено. Размерът на застрахователното обезщетение е определено въз основа на Общите условия за застраховане на селскостопански култури, Указанията за приложението им с оглед разпределението на застрахователната стойност – 300 лв./дка по видове листа на тютюна, както и агрономическите експертизи. С оглед изхода на делото, въззивният съд е присъдил на ищеца общо 12 000 лв. разноски за двете инстанции.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Основните материалноправни въпроси, които са значими за изхода на спора, са свързани с начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане. По поставените правни въпроси липсва трайна практика на ВКС, поради което произнасянето по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид и сега действащата уредба на подзастраховането/ чл.205 от Кодекса за застраховането/, аналогична на отменената уредба по Търговския закон.
Останалите доводи на касатора, относими към задълженията на въззивната инстанция по чл.188 ГПК/отм./ като съд по съществото на спора, както и към разпоредбата на чл.390, ал.5/отм./ ТЗ лимитираща отговорността на застрахователя до застрахователната сума, макар и изложени в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са пряко свързани с поддържаната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281 ГПК. Тези доводи следва да се преценяват при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в стадия по селекция на касационните жалби.
Към настоящият момент не се дължи произнасяне по подадената от Е. „В” частна жалба срещу допълнителното определение на въззивната инстанция по отговорността за разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 248 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1388/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
УКАЗВА на касатора – ЗАД”Б” гр. С., да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2777/две хиляди седемстотин седемдесет и седем/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: