2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр.София, 01.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 581 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Й. срещу решение № 419 от 30.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1385 по описа за 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, с което е отменено решение № 327 от 9.4.2015 г. по гр.д. № 3376 по описа за 2014 г. в частта за отхвърляне на предявения от Е. И. Е. против М. К. Й. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД над 9 921,09 лв. до 10 206 лв., постановено е друго решение за присъждане на разликата от 285,52 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на М. К. Й. да заплати на Е. И. Е. сумата 9 921,09 лв., с която тя се е обогатила от извършения от ищеца ремонт на апартамент № 19, находящ се в [населено място], [улица], вх. 0, ет.7.
Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е необосновано и незаконосъобразно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали се дължи стойността на ремонта на апартамента, или увеличената му от този ремонт цена.
Ответникът по жалбата Е. И. Е. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Въззивният съд е осъдил М. Й. да заплати на бившия си съпруг Е. Е. стойността на ремонта в апартамента, който е бил нейна лична собственост, като е приел, че е налице неоснователно обогатяване с тази стойност. Игнорирано е било възражението на ответницата, повдигнато още в отговора на исковата молба и повторено във въззивната жалба, че ремонтът е бил текущ и не е увеличил стойността на апартамента. По този начин съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.59 от ЗЗД и задължителната съдебна практика на ВКС/цитираното от касатора решение № 343/2013 г. от 2.7.2013 г. по гр. д.№2733/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и много други/, според която подобрителят на чужд имот има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил/извършените разходи/ и тази, с които собственикът се е обогатил, представляваща увеличената стойност на имота. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по повдигнатия от касатора въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419 от 30.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1385 по описа за 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 204,12/двеста и четири лева и дванадесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: