О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.254
гр. София, 24.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21.03 , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2728/17г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страна на пълномощника на М. Н. Е.-Н. и на Н. Н. Н. срещу решение №187 от 28.06.2017 г. постановено от АС-Пловдив,ТО,ІІІ с-в по т.д. №187/2017 г., с което частично е отменено първоинстанционното решение № 56/31.01.2017 г., постановено по т.д. №553/2015 г. на ПОС, и е уважен искът на [фирма] , предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу двамата касатори за установяване, че последните дължат солидарно на ищеца сумата от 25 019,68 евро на основание запис на заповед от 25.11-2008 г., изд. от М. Н. Е.-Н. в полза на ищеца общо за сумата от 52 676,35 евро и авалиран от Н. Н. Н., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.9 ГПК и ИЛ, което вземане е идентично по основание , а по размер е част от вземането на У. Лизинг ЕАД срещу двамата касатори основано на сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 86717 от 25.11.2008 г. в общ размер на 47 390,57 евро , за непогасената към 02.04.2015 г. част от главница, договорна лихва, други разходи, неустойка за прекратяване на договора и законна лихва.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за евентуална недопустимост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК /в ред. до изм. в ДВ, бр.86 от 27.10.2017/.
От страна на процесуалния пълномощник на ответното по касационните жалби не е депозиран писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счетен за основателен искът на [фирма] , предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу двамата касатори за установяване, че последните дължат солидарно на ищеца сумата от 25 019,68 евро на основание запис на заповед от 25.11-2008 г. , изд. от М. Н. Е.-Н. в полза на ищеца общо за сумата от 52 676,35 евро и авалиран от Н. Н. Н., което вземане е идентично по основание , а по размер е част от вземането на [фирма] срещу двамата касатори, основано на сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 86717 от 25.11.2008 г. в общ размер на 47 390,57 евро , за непогасената към 02.04.2015 г. част от главница, договорна лихва,други разходи,неустойка за прекратяване на договора и законна лихва, въззивният състав е изложил следните съображения по оплакванията във въззивната жалба от страна на двамата-ответници по иска:
Процесният запис на заповед е редовен от формална страна. Дори да не съдържа реквизита по чл.535, т.6, предл.2 ТЗ-място на издаване, то последният се смята издаден в мястото,посочено до името на издателя, съгласно изричната разпоредба на чл.536 ал.4 ТЗ. Във връзка с възражението на ответниците за погасяване по давност на вземането на ищеца по каузалната сделка –договор за лизинг / следователно, според същите, и на това по записа на заповед, с който е обезпечено изпълнението на задълженията по каузалната сделка/ , съдът приема, възражението за неоснователно. Позовава се на правната същност на погасителната давност като способ за погасяване само на правото на осъществяване по исков ред на събирането на едно вземане, но не и на съществуването му. Последното придобива качеството на естествено задължение на длъжника-аргум. от чл.118 ЗЗД. Ето защо, според съда, няма пречка страните посредством обезпечителната абстрактна сделка да учредят, в полза на кредитора, друг способ за събирането на това естествено задължение.
Не е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр. с чл.143 т.5 З. и уговорката в т.30 ал.1, б.А от договора за лизинг, предвиждаща неустойка в размер на остатъка на договорените лизингови вноски след прекратяването на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, тъй като тази уговорка не излиза извън присъщите на неустойката функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна. По изложените съображения искът е уважен със законните последици.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора няколко правни въпроса, от които, в съответствие с чл.280 ал.1 т.1 ГПК,се явява този, който обобщено се свежда до връзката/ последиците/ относно вземането по абстрактната сделка /записа на заповед/ , издаден за обезпечаване на изпълнението на задължение по каузално правоотношение, при погасяване по давност на последното. По този въпрос е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1, ГПК, доколкото, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на върховното съдилище по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в ред. до изм. в ДВ, бр.86 от 27.10.2017 : Р №52/13.06.2017 г. по т.д. № 60103/16 на Трето г.о. на ВКС и други решения постановено по реда на чл.290 ГПК. Останалите въпроси представляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и по тях ВКС ще се произнесе при преценка основателността на КЖ.
Относно доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение, ВКС ще вземе отношение с решението си по самата касационна жалба. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че е налице посоченото по-горе основание за допускане до касация, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №187 от 28.06.2017 г. постановено от АС-Пловдив,ТО,ІІІ с-в по т.д. №187/2017 г.
УКАЗВА на двамата касатори М. Н. Е.-Н. и на Н. Н. Н. да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 978 , 68 лева в едноседмичен срок по сметка на ВКС и да представи в същия срок вносен документ в деловодството на същия съд.
След изпълнение на горното делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в о.з..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.