О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 11.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6333/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Н. К. срещу решение № 313 от 08.07.2014 г. по гр. дело № 454/2014 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
Ответницата Ц. Г. П. не е взела становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното по – горе решение Софийски окръжен съд е потвърдил решение № 64 от 24.03.2014 г. по гр. дело № 1205/2013 г. на Районен съд – Ботевград, V граждански състав, с което е отхвърлен предявения от Д. Н. К. срещу Ц. Г. П. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с одобрена на 03.12.2012 г. съдебна спогодба по гр. дело № 1340/2012 г. на Районен съд – Ботевград мерки относно режима за осъществяване на личните отношения на бащата с малолетното дете А. Д. К., като е присъдил разноски в полза на въззиваемата в размер на сумата 600 лв. Претенцията на ищеца е да взима детето при себе си в жилището си в [населено място] за 1 месец през лятото – юли или август, а при навършване на 4 годишна възраст – 1 месец през лятото – юли или август при себе си в жилището си в [населено място] и 1 месец през лятото – юли или август при себе си в жилището си в Кралство Испания, в [населено място], като детето бъде придружавано от него или от родителите му за пътуването му в двете посоки. За да постанови този резултат въззивният съд, след като се е позовал на т. V от ППВС № 1/12.11.1974 г. по д. № 3/1974 г. относно това, какви могат да бъдат обстоятелствата, при които се пристъпва към изменение на мерките е приел, че такива съществени обстоятелства изобщо не са посочени в исковата молба от изложеното, в която можело да се направи извод, че исканата промяна на режима на лични отношения е с оглед осъществяване на контакти между детето и неговите баба и дядо по бащина линия. Въз основа на доказателства въззивният съд е констатирал, че не може да се направи извод за промяна на обстоятелствата, сведени до възпитателските качества на родителите, битовите условия, възрастта на детето, възможността всеки родител да упражнява родителските права според установения режим. Конфликтните ситуации във връзка с реализиране на контактите между ищеца и детето според съдебния състав са възникнали при неспазване от страна на бащата на определения със спогодбата от 03.12.2012 г. режим. Съдът е отчел обстоятелството, че още при сключване на посочената спогодба е взето предвид обичайното местонахождение на бащата в Кралство Испания. Мотивиран е и извод за необходимостта срещите между бащата и детето да стават в присъствието на майката.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен процесуалноправния въпрос относно задължителното изслушване на родителите в производството относно определяне на родителските права и мерките за лични контакти по чл. 59 СК. Развити са съображения, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика – решение № 194 от 10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ВКС, състав на ІV г.о.
Настоящият състав счита, че посоченият въпрос е релевантен в частта относно задължителното изслушване на родителите в производството относно определяне на мерките за лични контакти по чл. 59 СК / режима на лични отношения между детето А. К. и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права – Д. К. /. Посоченият въпрос в останалата част, относно задължителното изслушване на родителите в производството относно определяне на родителските права е ирелевантен, тъй като определянето на родителските права е извън предмета на спора, включващ единствено изменението на постановените мерки относно режима на лични отношения между детето А. К. и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права – Д. К.. Въпросът относно задължителното изслушване на родителите в съдебното производството по изменение на постановените по – рано мерки, засягащи режима на лични отношения между детето А. К. и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права – Д. К. е от значение за изхода на спора, по него въззивният съд се е произнесъл, като е оставил без уважение искането по чл. 59, ал. 6 СК за изслушване на въззивника. Последният не е бил изслушан лично по делото, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд. Въззивният съд се е отклонил от правното разрешение в цитираното касационно решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което изслушването на родителите в производството по реда на чл. 59, ал. 6, предложение първо СК е задължително, като въззивната инстанция и без оплакване в тази насока следва да изслуша лично родителите, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение. С оглед на изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения процесуалноправен въпрос.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси, поставени от касатора, които са формулирани, както следва: „може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и съвокупност и да изложи съображения, защо възприема едни, а други отхвърля”; „кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права, като от значение за изхода на настоящия спор е следва ли да се разбира под изменение / промяна в обстоятелствата порастването на детето и силно влошите отношения с другия родител, на когото са предоставени родителските права, както и обсктоятелството, че другият родител има обичайно местопребиваване и местожителство в друга държава – член на ЕС и от значение ли е този факт пир спора за изменение на постановени по рано мерки за лични отношиня, които не са съобразени с този факт”. По първият от цитираните по реда на изброяването в приложението въпрос не са мотивирани конкретните правни разрешения на въззивния съд, а са въведени оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Тези оплаквания засягат разглеждане на касационната жалба по същество и не са относими към производството по чл. 288 ГПК. Позоваването на задължителна практика – ППВС № 1/1974 г., както и на решение на състав на ВКС по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 196/2014 г. на ІІІ г.о. не е аргументирано чрез съпоставяне на разрешенията, приети във въззивното решение, ППВС и касационното решение. Следващият въпрос също така не релевира основание за допускане на касационен контрол. По него въззивният съд се е произнесъл, но за да се допусне касационен контрол е необходимо наличието и на допълнително основание. В случая допълнително основание не е обосновано. Въпросът, разгледан в решение по гр. дело № 115/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е идентичен с поставения въпрос, тъй като се отнася до промяна в обстоятелствата при ограничаване на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права, а не промяна в обстоятелствата, обусловени от порастването на детето и силно влошените отношения с другия родител, на когото са предоставени родителските права. Касаторът не обосновава допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваването на решение по гр. дело № 101/2010 г. на ВКС, състав на ІV г.о. Спрямо разрешенията в тълкувателната част на същото касационно решение, съгласно които отношенията между детето и родителят, комуто не е предоставено упражняването на родителските права се осъществяват по местожителство на последния и когато това местожителство е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, въззивният съд не се е отклонил. Окръжният съд не е приел, че е недопустимо осъществяване на контакти на лични отношения между бащата и детето извън територията на страната, а е обосновал извод за липсата на промяна на предпоставките по чл. 59, ал. 9 СК относно обичайното местоживеене на бащата, съществувало и при сключване на спогодбата, с която са определени първоначалните мерки по чл. 59, ал. 2 СК. От изложеното следва, че формулираните от касатора материалноправни въпроси не формират предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е мотивирал в приложението към жалбата допълнително основание и по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В тази връзка трябва да се има предвид, че жалбоподателят не се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4/. В приложението такова мотивирано изложение липсва, както и липсват доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика /в този смисъл цитираното ТР №1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4/. В настоящия случай необосноваването в приложението на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, подробно обсъдено по – горе има за правна последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по цитираните материалноправни въпроси. Относно присъдените разноски страната не е формулирала правен въпрос, а е развила доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се обсъждат в настоящето производство. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос за разноските.
Следователно касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, конкретизиран съобразно разрешенията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, като процесуалноправен въпрос относно задължителното изслушване на родителите в съдебното производството по изменение на постановените по – рано мерки, засягащи режима на лични отношения между детето А. К. и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права – Д. К..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313 от 08.07.2014 г. по гр. дело № 454/2014 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 30 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: