2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255
С., 12.04 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 870 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационната жалба от ЗД[фирма] срещу Решение от 24.06.2010 год. по гр.д.№ 4885/2010 год. на С. градски съд. С него е потвърдено Решение от 17.02.2009 год. по гр.д.№ 35259/2009 год. на С. районен съд в обжалваната му от застрахователното дружество част с която е бил отхвърлен предявеният срещу [фирма] иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата над 11637 лв. и до предявения размер от 17600 лв.
Искът на ЗД[фирма] е за възстановяване на заплатеното на трето неучастващо лице [фирма] обезщетение по застраховка „Каско” за претърпени имуществени вреди, изразяващи се щети по застрахования автомобил.
При определяне на размера на обезщетението, съдилищата са приели, че следва да намери приложение редът по чл.3 ал.2 от Приложение № 1 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Наредба № 24/08.03.2006 год. на КФН.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със съдебна практика на ВКС по въпроса за прилагането на чл.273 ал.2 КЗ и по конкретно, че Методиката определя минимална долна граница, само в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт в сервиз и когато обезщетението се изчислява по експертна оценка.
Задължителната практика е материализирана[населено място] № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице, доколкото с цитираното решение, ВКС действително се е произнесъл по същия правен въпрос.
Таксата по чл.18 т.1 от Тарифа № 1 е внесена. Касаторът ще следва да внесе таксата по т.2 на чл.18. Обжалваемият интерес възлиза на 5963 лв., поради което таксата възлиза на 119.26 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 121 от 16.11.2009 год. по гр.д.№ 291/2009 год. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на ЗД[фирма], че следва да внесе по сметка на ВКС ДТ-27.16 лв. в 1-седмичен срок и да представи вносен документ.
С оглед внасянето на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.