Решение №255 от 9.3.2011 по гр. дело №99/99 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№255

[населено място], 09.03.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 99 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1188 от 14.10.2010г. на Варненски окръжен съд, ГК, по гр.д. № 686/2009г., с което е потвърдено решение № 302 от 04.02.2009г. на Варненски районен съд по гр.д. № 9364/2007г. С последното е отхвърлен предявения от С. Г. Г. срещу Ф. В. Г. иск за признаване за установено, че ответницата не е собственик на недвижим имот в землището на кв. В.,[населено място], местн. „В.” , съставляващ ПИ № 1 по плана на СО „В.” с площ 1157 кв.м.
Жалбоподателката С. Г. Г. поддържа, че обжалваното решение е неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по въпроса може ли въззивният съд сам да определя началната дата на придобивната давност, при положение, че с възражението си ответната страна е посочила друга начална дата. Вторият разгледан въпрос е за приложението на чл. 79, ал.2 ЗС относно земеделските имоти, които подлежат на възстановяване и по-точно откога започва да тече кратката придобивна давност при условие, че административната процедура по възстановяване на собствеността не е приключила и няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Този въпрос според касаторката също е решен в противоречие със съдебната практика, удостоверена с представени от нея решения на Върховния касационен съд.
Ответницата по жалбата Ф. В. Г. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към разглеждане на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот в землището на[населено място], кв. В., попадащ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в с.о. „В.”. Ищцата се легитимира с решение на ОСЗ от 24.11.2004г. като собственик на лозе от 3,353 дка в м. „В.”, землището на[населено място]. В този имот попада ПИ № 1 по ПНИ на СО „В.”. Ответницата се явява частен правоприемник на М. Я. П., която е притежавала по замяна, извършена с протокол на Т. комисия, лозе с площ 3 дка в м. „В.”. За удостоверяване на замяната е съставен нотариален акт № 39 от 1963г. На ответницата Ф. Г. е прехвърлена чрез договор за замяна /н.а № 117 от 1965г./ част от този имот с площ с 1000 кв.м. и в имота е застроена сграда съгласно одобрен архитектурен проект от 1966г. Приетите няколко експертизи обаче не са могли да установят идентичност между имота, притежаван от М. Я. П. по нотариален акт № 39 от 1963 и имота, прехвърлен на ответницата с н.а. № 117/1965г., тъй като се оказала невъзможна индивидуализацията на имота по плана на Крайбрежието от 1956г. и има съвпадение само на една граница. Поради това съдът на първо място е приел, че не е доказана идентичност на имота, притежаван от М. П. по силата на замяна от Т. комисия, с имота, придобит и държан от ответницата Г.. На второ място съдът е разгледал възражението на ответницата за придобиване на имота по давност и го е намерил за основателно. Установил е, че Ф. Г. владее вещта на правно основание годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик, поради което владението й е добросъвестно. Определил е, че давностният срок започва да тече от 21.11.1997г. и е приел, че до завеждане на иска – 16.11.2007г. този срок е изтекъл и ответницата е станала собственик по давност.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираният материалноправен въпрос за приложението на чл. 79, ал.2 ЗС относно земеделски имоти, подлежащи на възстановяване и за началото на давностния срок за придобиване на собствеността при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността е от значение за изхода на спора и действително се решава противоречиво от съдилищата. Въззивният съд в обжалваното решение е приел че началото на давностния срок е влизането в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ – 22.11.1997г., както и че е възможно придобиване собствеността върху такъв имот с добросъвестно владение в срока по чл.79, ал.2 ЗС. Решение № 112 от 05.03.2010г. по гр.д. № 981/2009г. на ВКС, ІІ г.о., което е постановено в производство по чл. 290 ГПК, приема, че придобиване по давност може да има след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, тъй като едва от този момент бившият собственик може да защити правата си чрез иск за собственост. В същия смисъл е Решение № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на ВКС, І г.о.
При горните констатации е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд по въпроса за началото на давностния срок със задължителната практика на ВКС, изразена в посоченото решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1188 от 14.10.2010г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 686/2009г. по касационната жалба на С. Г. Г. от[населено място].
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 68 /шестдесет и осем/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top