2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 20 март 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4004 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника И. И. Т., в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) „РИТ – И. Т.“, и касационна жалба на ответника Б. И. Т., подадени срещу решение № 65/08.06.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 88/2018 г. на Силистренския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 585/17.01.2018 г., изменено в частта за разноските с определение № 700/14.03.2018 г., постановени по гр. дело № 755/2017 г. на Силистренския районен съд, е уважен предявеният срещу жалбоподателите, от Националната агенция по приходите, като процесуален субституент на Държавата, иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК, като е обявено за недействително спрямо Държавата дарението на недвижим имот, извършено от касатора И. Т. на сина му – касатора Б. Т., с нотариален акт № … г., т. V, рег. № …, д. № … г. на нотариус Зл. Н., вписан в службата по вписванията (СВп) с акт № …, т. …, дело № ….г.; в тежест на жалбоподателите са възложени разноските и държавна такса по делото.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. И в двете жалби (предвид и уточнението на жалбата на И. Т.) се излагат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното въззивно решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и на двамата касатори, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран процесуалноправният въпрос – допустимо ли е граждански съд да осъществява косвен съдебен контрол върху ревизионен акт в случай, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което ревизионният акт е потвърден, и актът се противопоставя на страна по гражданското дело, която не е била участник в административното производство по издаването му и обжалването му. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържат, че с обжалваното решение въззивният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие с решение № 71/15.07.2015 г. по гр. дело № 350/2015 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и тълкувателно решение (ТР) № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС. В изложението на касатора Б. Т. са формулирани и следните два процесуалноправни въпроса по чл. 280, ал. 1 от ГПК: 1) коя дата следва да се счита за дата на предявяване на иска – датата, на която е изведена исковата молба от деловодството на административния орган – ищец, или датата, на която исковата молба е представена в деловодството на съда; и 2) следва ли един иск да се счита за валидно предявен, ако лицето, от чието име е подадена исковата молба, не е имало правомощие да предявява такъв иск на датата на представяне на молбата в съда. Жалбоподателят Б. Т. излага съображения, тези два правни въпроса да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационните жалби – ищецът Националната агенция по приходите (процесуален субституент на Държавата) в отговорите на жалбите излага съображения, че касационното обжалване не следва да се допуска, както и за неоснователност на жалбите.
В мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел за установено, че представеният с исковата молба по делото, ревизионен акт от 04.08.2010 г. е връчен на задълженото лице – ответника-ЕТ, както и че с акта са установени публични задължения на последния. Въззивният съд е установил също, че ревизионният акт е обжалван както по административен, така и по съдебен ред, като с решение на Административния съд в гр. Варна (АС – Варна) е отменен в частта, установяваща допълнителни задължения за 2007 г. за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, в размер на разликата над сумата 70 530.53 лв. до сумата 185 148.04 лв. и съответните лихви, а с решение № 9939/02.07.2013 г. по адм. дело № 2481/2013 г. на ВАС е потвърдено решението на АС – гр. Варна и ревизионният акт е влязъл в сила за „процесната сума“. Окръжният съд е установил и че на 10.09.2013 г., т.е. – след датата на установяването на публичното задължение, същият ответник И. Т. и съпругата му М. Б. Т. са дарили на сина си – ответника Б. Т. – процесния недвижим жилищен имот в [населено място], придобит в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) и подробно описан в посочения по-горе нотариален акт за процесното дарение. При така установените обстоятелства, въззивният съд е достигнал до извода, че са налице предвидените в закона – чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК, предпоставки за прогласяване на дарствената сделка за недействителна по отношение на Държавата, тъй като сделката е осъществена след връчването на ревизионния акт на ответника-ЕТ и е безвъзмездна. Позовавайки се на ТР № 5/29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, окръжният съд е приел и че съпругата-прехвърлител М. Т. не е длъжник на ищеца и разпореждането ? с ? идеална част от процесния имот в СИО е действително, включително по отношение на ищеца-кредитор на съпруга ?. Въззивният съд подробно е обсъдил възраженията и оплакванията на двамата жалбоподатели-ответници за недопустимост на предявения срещу тях иск и на първоинстанционното решение, като ги е намерил за неоснователни. Окръжният съд е намерил за неоснователни и направените с въззивната жалба на ответника Б. Т., оплаквания и доводи (последните поддържани още с отговора му на исковата молба), че гражданският съд следва да осъществи в настоящото производство косвен съдебен контрол върху ревизионния акт. В тази връзка окръжният съд е изложил съображения, че съгласно АПК е изчерпан редът за контрол по отношение на процесния ревизионен акт и по силата на чл. 302 от ГПК решението на административния съд относно валидността и законосъобразността на съответния административен акт е задължително за гражданския съд.
Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, формулираният в изложенията и на двамата жалбоподатели, процесуалноправен въпрос е от значение за крайния изход на правния спор по делото и е обуславящ правните изводи на въззивния съд. Предвид спецификите на развиващото се по реда на ГПК, производство по исковете по чл. 216 от ДОПК за обявяване за относително недействителни спрямо Държавата на гражданскоправни сделки и действия, въпросът обаче следва да бъде уточнен и конкретизиран (в този смисъл – и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: допустим ли е в рамките на гражданското производство по исковете за недействителност по чл. 216 от ДОПК, косвеният съдебен контрол от общия (гражданския) съд по отношение на потвърден с влязло в сила решение на административния съд, ревизионен акт, който се противопоставя и на ответника по гражданското дело, който не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването на ревизионния акт. Също предвид спецификите на гражданското производство по исковете по чл. 216 от ДОПК, съдът намира и че като посветени на косвения съдебен контрол, осъществяван от общия (гражданския) съд в рамките на гражданските производства по искове за право на собственост, по отношение на индивидуални административни актове, издадени и обжалвани по реда на реституционни закони, посочените от касаторите, решение № 71/15.07.2015 г. по гр. дело № 350/2015 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, макар да са от значение, не дават отговор на така уточнения процесуалноправен въпрос, като не е установена и друга практика на ВКС по този въпрос. Поради това, касационното обжалване по него следва да се допусне в хипотезата, не на т. 1, а на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на процесуалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Не е налице необходимост и основание касационното обжалване да се допуска по останалите два процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя Б. Т., тъй като те са свързани с оплакванията на жалбоподателите за недопустимост на обжалваното въззивно решение, касационна проверка за което настоящата инстанция следва и служебно да извърши с решението си по чл. 290 от ГПК, и тъй като тези въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, само по процесуалноправния въпрос – допустим ли е в рамките на гражданското производство по исковете за недействителност по чл. 216 от ДОПК, косвеният съдебен контрол от общия (гражданския) съд по отношение на потвърден с влязло в сила решение на административния съд, ревизионен акт, който се противопоставя и на ответника по гражданското дело, който не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването на ревизионния акт.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата от всеки от тях държавна такса в размер от по 118 лв. и за представяне по делото на вносните документи за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 65/08.06.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 88/2018 г. на Силистренския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите И. И. Т., в качеството му на ЕТ „РИТ – Иван Трифонов“, и Б. И. Т., в едноседмичен срок от връчване на съответното съобщение, всеки от тях двамата да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер от по 118 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационните им жалби ще бъдат върнати.
След представянето на горните документи в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на сроковете, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: