Решение №256 от 40001 по гр. дело №157/157 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е    Н   И   Е

№ 256

СОФИЯ, 07. 07. 2009 година

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 16 март 2009 година в  състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА        
                                                  ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                        ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                   

при секретаря  Виолета Петрова                                                                                  
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 157/09  година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл.218 а, ал.1, б. ”а” ГПК / отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. ”Ф” със седалище гр. В. срещу решение № 165 от 03.06.2005 г. по в.гр.д. № 215/05 г. на В. окръжен съд, поправено с решение № 219 от 20.11.2008 г. по същото дело. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1,б. ”в” ГПК / отм./
Ответникът по касация В. Б. В. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбата доводи, намира:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 269 от 17.02.2005 г. по гр.д. № 69/05 г. на В. районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № 1 от 07.01.2005 г. на управителя на Е. ”Ф”, с която на основание чл. 325, т.1 КТ е прекратено трудово правоотношение с В. Б. В. и същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “митнически посредник”. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че В. В. е отправил писмено уведомление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т.2 КТ- поради неплащане на трудовото възнаграждение, но не е дал съгласие за прекратяването му на посоченото в заповедта основание.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. За да е осъществен фактическия състав на чл. 325, т.1 КТ е необходимо да е налице писмено съгласие на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването му. Предложението може да изхожда както от работника, така и от работодателя. Страната, към която е отправено, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми насрещната страна в 7-дневен срок от получаването му. Приема се, че работодателят може да отправи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и чрез издаване на самата заповед. В такъв случай то се счита прието, ако работникът подпише заповедта без възражения.
В съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че в случая липсва писмено изразено съгласие на служителя В. за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 325, т.1 КТ. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на същия по пощата и не носи неговия подпис. Обстоятелството, че ищецът е получил лично и срещу подпис трудовата си книжка, не замества липсващото му съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 03.06.2005 г. по в.гр.д. № 215/05 г. на В. окръжен съд, поправено с решение № 219 от 20.11.2008 г. по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top