3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№256
Гр.София, 08.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2618 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 30/23.04.14г., постановено по т.д.№ 85/14г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 383/13.12.13г. по т.д.№ 783/12г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 51240 лв. – част от неустойка за забава в общ размер 56140 лв. за периода от 16.11.09г. до 21.12.10г. поради нищожност на клаузата за неустойка по чл.3, ал.1 от споразумение между страните от 14.09.09г., като накърняваща добрите нрави.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.09.09г. между страните е сключено споразумение, според което настоящият касатор е поел задължение да изгради улична канализация срещу възнаграждение в размер на общо 20000 лв., дължимо от ответника и трето лице – [фирма]. Частта от възнаграждението в размер на 5000 лв. без ДДС ответникът следвало да заплати в 3-дневен срок от писменото уведомление за достигане на съответна шахта, захранваща обектите му. С решение № V-81/07.06.12г. по в.гр.д.№ 664/12г. на Бургаския окръжен съд е уважен иск на възложителя – касатор за заплащане на главницата и частичен иск за неустойка от общ размер на 56140 лв., от която 51240 лв. са претендирани в настоящото производство. Решаващият състав е обсъдил клаузата по чл.3 от споразумението, съгласно която при неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение се дължи неустойка в размер на 2 % на ден, а при закъснение повече от 30 дни възложителят има право да проведе заповедно производство за дължимата сума в общ размер на 10000 лв. и за предвидената неустойка за забава. Изложени са съображения, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави с оглед на значителната несъразмерност между главницата – 7000 лв. и претендираната неустойка, което сочи на неоснователно обогатяване, с оглед на недоказаност на претърпените вреди, за да се приеме, че неустойката в претендирания размер може да ги обезщети, както и с оглед уговарянето на неустойката извън обичайните обезщетения, свързани със забавата, и поради неизправност на претендиращата я страна – неизпълнение изцяло на условията, предвидени за настъпване на забава при заплащане на възнаграждението. Въззивната инстанция изрично е посочила, че при предявен иск за разликата над уважен в друго производство частичен иск, на изследване подлежи както размерът, така и основанието на вземането.
Касаторът се позовава на всички основания по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: за правомощията на въззивния съд да разгледа всички въведени пороци на обжалваното решение, за служебното произнасяне по нищожност на клаузата на неустойка, за нищожността на клаузата за неустойка, когато същата няма краен предел и при какви условия следва тя да се приеме за нищожна, подлежи ли на сравняване размерът на главницата и на неустойката и към кой момент се прави преценката на нищожност.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия общо посочен въпрос за правомощията на въззивния съд в контекста на оплакванията в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обжалваното решение съответства на Тълкувателно решение № 1/13г. от 09.12.13г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за нищожността на клаузата за неустойка при липса на краен предел, до който тя да се начислява, е обсъден от въззивния съд, но възражението за нищожност на това основание е отхвърлено. По този въпрос, както и по въпроса за служебното произнасяне по нищожността на неустойката даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с Тълкувателно решение № 1/09г. от 15.06.10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСТК на ВКС. По тези съображения по посочените въпроси касационното обжалване не се допуска.
По останалите въпроси за това: при какви условия следва да се приеме за нищожна клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави, подлежи ли на сравняване размерът на главницата с размера на неустойката и към кой момент следва да се направи преценката на нищожност на договорната клауза за неустойка, касационното обжалване следва да се допусне за проверка на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1/09г. от 15.06.10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСТК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1024.80 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 30/23.04.14г., постановено по т.д.№ 85/14г. от Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1024.80 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.