О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 11.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1566 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на Г. Г. К.-С., Р. Ж. С. и Н. Б. К., срещу въззивно определение № 2747 от 14. 11. 2016г. по в.ч.гр.д. № 1978/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което в една част е обезсилено като недопустимо, в друга отменено като неправилно и в трета потвърдено, определение № 7925/21. 07. 2016г. по гр. д. № 8229/2016г. на Варненски районен съд, постановено по молба на Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 499, ал. 2 ГПК за сумите, получени от кредиторите по разпределение по изп. дело № 20137120400128 на ЧСИ И. С., с рег. № 712 на КЧСИ и район на действие – Варненски окръжен съд, след публичната продажба на апартамент с идентификатор № 10135.1501.158.1.4.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че с постановление за възлагане от 29.10.2013г., влязло в сила на 12.11.2013г., по изпълнително дело № 20137120400128 на ЧСИ И. С., с рег. № 712 на КЧСИ и район на действие – Варненски окръжен съд, вписано в службата по вписванията, на Г. Г. К.-С. е възложен процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4, с идентификатор 10135.1501.158.1.4, в [населено място], [улица], трети етаж, със застроена площ 80.29 кв.м., както и че към този момент Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С. са съпрузи. С влязло в сила съдебно решение по в.г.д. № 60/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, е установено в отношенията между И. К. И., Красена И. В. и И. И. С., от една страна, и Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С., от друга страна, че И. К. И., Красена И. В. и И. И. С. са собственици на горепосочения апартамент № 4, като Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С. са осъдени да предадат на И. К. И., Красена И. В. и И. И. С. неговото владението, по който начин купувачът на публичната продан – Г. Г. К.-С., както и нейният съпруг Р. Ж. С., са отстранени от закупения имот. По горепосоченото исково производство, реализирало съдебното отстранение на купувача по публичния търг, лицата Б. Н. А., Н. Б. К., Г. С. И., Й. Д. И., С. Д. М., К. Д. Н., М. Л. П. и Ю. М. И.-Т., ТД на НАП – [населено място], С. А. К. и ЧСИ И. С., са конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответниците.
Касаторите излагат съображения за недопустимост и неправилност на атакувания въззивен съдебен акт, като представят изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по частните касационни жалби – Г. С. И., ЧСИ И. С., М. Л. П. и Ю. М. И.-Т., подават отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържайки становище за отсъствие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно определение и за неоснователност на частните касационни жалби.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частните касационни жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, но са процесуално недопустими, тъй като обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол.
Издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 499, ал. 2 ГПК представлява предвидена в закона възможност купувачът по публична продан на недвижим имот, от който в последствие е бил съдебно отстранен, да реализира вземането си от неоснователното обогатяване по облекчена процедура, като се снабди с изпълнителен лист въз основа на специфично извънсъдебно основание – разпределението на сумите, получени при проведената публична продан, удостоверенията по чл. 498 ГПК и удостоверение от съда, пред който се е водило делото по евикцията, ако лицата срещу които се издава изпълнителният лист са били привлечени като помагачи по последното. Доколкото в закона не е предвидено друго относно реда за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 499, ал. 2 ГПК, приложими са общите правила за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК. Според последните производството по молба за издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно, като не е предвидена възможност въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист или отказа за неговото издаване, да се обжалва пред касационната инстанция. Изводът, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист, в това число и по чл. 499, ал. 2 ГПК, подлежи на двуинстанционен контрол, произтича и от сравнение с текста на чл. 407, ал. 3 ГПК, според който когато изпълнителният лист се издава по реда на чл. 406, ал. 2 ГПК/ въз основа на решенията, актовете и съдебно спогодителните протоколи на чуждестранни съдилища и арбитражи/, разпореждането се обжалва по общия ред. Следователно изключението за обжалване по общия ред е предвидено изрично само в посочените хипотези. В подкрепа на извода за двуинстанционност на обжалването на разпореждането, респ. отказа, за издаване на изпълнителен лист на съдебно или извънсъдебно основание, е разрешението, дадено в т. 6 ТР № 1/17.07.2001г. по т. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, приложимо и при действието на ГПК от 2008г..
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че с обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 499, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция, инстанционнният контрол е изчерпан, поради което подадените частни касационни жалби са недопустими. Последното се отнася и до постановеното частично обезсилване на издадения от първата инстанция изпълнителен лист.
С определение от 04. 07. 2017г. към настоящото производство на основание чл. 213 ГПК е присъединено ч. гр. д. № 1966/2017г. на Трето г.о. на ВКС, образувано по частна жалба с вх. № 3118 от 02. 02. 2017г. на Н. Б. К. срещу определение № 123 от 16.01.2017г. по ч. в. гр. д. № 1978/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на касатора Н. К. от 13. 12. 2016г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 2747 от 14. 11. 2016г. по в.ч.гр.д. № 1978/2016г. на Варненски окръжен съд, в частта за разноските по въззивната жалба на Н. К.. С оглед изложените по – горе съображения за недопустимост на касационния контрол на въззивно определение № 2747 от 14. 11. 2016г. по в.ч.гр.д. № 1978/2016г. на Варненски окръжен съд, явяващо се окончателно, и с оглед нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, според която определението за изменение на съдебен акт в частта за разноските по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване, по реда по който се обжалва този основен акт, недопустима се явява, като насочена срещу неподлежащо на обжалване определение, и частна жалба с вх. № 3118 от 02. 02. 2017г. на Н. Б. К.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими частните касационни жалби на Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С. с вх. № 34158 от 12. 12. 2016г., и на Н. Б. К. с вх. № 35788 от 28. 12. 2016г., срещу въззивно определение № 2747 от 14. 11. 2016г. по в.ч.гр.д. № 1978/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба с вх. № 3118 от 02. 02. 2017г. на Н. Б. К. срещу определение № 123 от 16.01.2017г. по ч. в. гр. д. № 1978/2016г. на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касаторите Г. Г. К.-С., Р. Ж. С. и Н. Б. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: