О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 28.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1474 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. И. Б. и Д. Д. Б., чрез пълномощника им адв.С.Ц. против решение № 4/08.01.2018г. по т.д.№ 495/2017г. на Пловдивски апелативен съд в частта , с която след отмяна на решение № 151/16.03.2017 г. по т. д. № 406/2016 г. на ПОС е признато за установено по отношение на касаторите, че двамата солидарно дължат на „Новотехпром“ООД, сумата 913 696,98 лв., като част от вземането на това дружество по Запис на заповед, издаден от Д. И. Б. на датата 04.03.2013 г. за сумата от 950 000 лева в полза на дружеството, който Запис на заповед е подписан и от Д. Д. Б., като „поръчител/авалист“, ведно със законната лихва върху посочената сума от 913 696,98 лева, считано от 17.02.2016 г. до окончателното й изплащане, за която сума и законна лихва, в полза на „Новотехпром“ООД срещу касаторите, като солидарни длъжници, е била издадена заповед № 946 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 1769/19.02.2016 г. по частно гражданско дело № 01908/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІІІ състав, като е и постановено, че посоченото по-горе вземане на дружеството в размер на сумата 913 696,98 лв. е идентично с част от следните вземания на „Новотехпром“ ООД срещу дружеството „Мастер соп“ ЕООД и Д. Д. Б. като солидарни длъжници по Договор за доставка № МСОП-НТ/04.03.2013 г., както следва:
дължими главници – общо в размер на сумата 1 472 469.56 лева, формирана от следните остатъчни вземания на „Новотехпром“ ООД към датата 17.02.2016 г. по Договор за доставка от 04.03.2013 г.:
ф-ра [ЕГН]/19.09.2013 г. – главница 5 282.86 лева;
ф-ра [ЕГН]/27.09.2013 г. – главница 187 397.36 лева;
ф-ра [ЕГН]/27.09.2013 г. – главница 32 076.37 лева;
ф-ра [ЕГН]/27.09.2013 г. – главница 189 408.28 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – главница 98 965.38 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – главница 8 127.96 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – главница 76 509.94 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – главница 142 429.09 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – главница 133 424.64 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – главница 142 169.23 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – главница 134 441.04 лева;
ф-ра [ЕГН]/22.10.2013 г. – главница 150 095.41 лева;
ф-ра [ЕГН]/22.10.2013 г. – главница 80 740.48 лева;
ф-ра [ЕГН]/03.12.2013 г. – главница 32 058.89 лева;
ф-ра [ЕГН]/04.12.2013 г. – главница 26 545.20 лева и
ф-ра [ЕГН]/04.12.2013 г. – главница 32 797.44 лева
и дължими лихви – общо в размер на сумата 13 696.98 лева, формирана от следните остатъчни вземания на „Новотехпром“ ООД към датата 17.02.2016 г. по Договор за доставка от 04.03.2013 г.:
ф-ра [ЕГН]/19.09.2013 г. – лихва 1 048.21 лева;
ф-ра [ЕГН]/27.09.2013 г. – лихва 1 615.57 лева;
ф-ра [ЕГН]/27.09.2013 г. – лихва 276.53 лева;
ф-ра [ЕГН]/27.09.2013 г. – лихва 1 632.91 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – лихва 853.19 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – лихва 70.07 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – лихва 659.60 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – лихва 1 227.90 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – лихва 1 150.27 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – лихва 1 225.66 лева;
ф-ра [ЕГН]/18.10.2013 г. – лихва 1 159.03 лева;
ф-ра [ЕГН]/22.10.2013 г. – лихва 1 293.99 лева;
ф-ра [ЕГН]/22.10.2013 г. – лихва 696.07 лева;
ф-ра [ЕГН]/03.12.2013 г. – лихва 276.38 лева;
ф-ра [ЕГН]/04.12.2013 г. – лихва 228.85 лева и
ф-ра [ЕГН]/04.12.2013 г. – лихва 282.75 лева
или общо дължими лихви – ………….13 696.98 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите формулират следните въпроси: 1/Замяната на обезпечението по каузалното правоотношение посредством съставяне на втори по ред запис на заповед, отговаря ли на изискванията за наличие на новация по смисъла на чл.107 ЗЗД?; 2/ Какви следва да бъдат критериите, въз основа на които съдът да изяснява при спор точния смисъл на спорните между страните договорни клаузи?; 3 /При постановяване на решението си, въззивният съд следва ли да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?; 4/Допустими ли са свидетелските показания за доказването на действителното значение на уговорките между страните по договор, в случаите когато свидетелските показания не служат за доказване на сключването на самия договор?; 5/ Липсата в отговора на исковата молба на възражение по отношение на приложимите по делото законови разпоредби води ли до преклудиране на правото подобно възражение да се направи на по-късен етап в процеса?; 6/ Когато по съществуващо лихвоносно задължение е извършено плащане, което е достатъчно да покрие разноските, но не е достатъчно да покрие всички /договорни и законни/ лихви и главницата, при условията на чл.76, ал.1 или при условията на чл.76, ал.2 ЗЗД настъпва погасителният ефект по отношение на задължението за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД?; 7/ При наличието на два идентични записа на заповед, различаващи се единствено по датата на издаването си, обезпечаващи една и съща сума по едно и също каузално правоотношение, след като въз основа на единия ищецът се е сдобил с изпълнителен лист и е провел принудително изпълнение за удовлетворяване на правата си, същият има ли основание да упражни правата по втория запис на заповед с цел сдобиване с втори изпълнителен лист за същата сума?
По отношение на първите шест въпроса касаторите поддържат, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №138/22.08.2013г. по т.д.№ 27/2012г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №130/24.03.2009г. по т.д.№ 650/2008г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №69/30.03.2017г. по т.д.№ 602/2016г. на ВКС, ІІ т.о.- по първи въпрос; Решение № 504/26.07.2010г. по гр.д.№ 420/2009г. на ВКС, ІV г.о., Решение №16/28.02.2013г. по т.д.№ 218/2012г. на ВКС, ІІ т.о. и др. – по втори въпрос; Решение №216/04.01.2011г. по т.д.№ 87/2010г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №536/19.12.2012г. по гр.д.№ 89/2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение №37/29.03.2012г. по г.д.№ 241/2011г. на ВКС, І г.о. и др. и задължителна практика, обективирана в ППВС №7/1965г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС – по трети въпрос; Решение №546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/2009г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №190/23.01.2014г. по т.д.№ 483/2012г. на ВКС, І т.о. – по четвърти въпрос; Решение № 67/06.07.2010г. по т.д.№ 898/2009г. на ВКС, І т.о., Решение №228/20.12.2010г. по т.д.№ 530/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение №290/15.08.2011г. по гр.д.№ 1211/2010г. на ВКС, І г.о. – по пети въпрос; Решение №211/26.01.2017г. по г.д.№ 958/2016г. на ВКС, IІІ г.о. и Решение №111/27.10.2009г. по т.д.№ 296/2009г. на ВКС, І т.о. – по шести въпрос. По отношение на въпрос № 7 касаторите въвеждат допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Новотехпром“ООД оспорва в писмения си отговор наличието на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността по същество на жалбата.
Настоящият състав на ВКС намира, че шестият поставен въпрос относно поредността, в която следва да се извърши погасяването на задълженията за лихва и главници, когато платената сума не достига, за да бъдат покрити всички те, е въведен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на П. по съществото на спора. Изрично въззивният съд се е позовал на допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което установява остатъка от дълга като извършените от длъжниците частични плащания отнася към съществуващите към този момент задължения за главница и лихви съобразно поредността по чл.76 , ал.2 ЗЗД.
Същевременно същият въпрос попада в обхвата на първи въпрос от висящо тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 30.06.2017г. на Председателя на ВКС, който по решение на ОСГТК на ВКС е прередактиран в следния смисъл: Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД? Поради което е налице основание за спиране на настоящото производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА, на основание чл.292 ГПК, производството по т.д. № 1474/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, до приключване на тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: