2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр. София, 01.07. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 909 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 227/02.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 447/2014 г. на Видинския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваната пред въззивния съд част, решение № 297/26.06.2014 г. по гр. дело № 657/2014 г. на Видинския районен съд, са уважени предявените от П. К. Д. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 07/17.02.2014 г. на управителя на дружеството-касатор, ищецът е възстановен на предишната работа на длъжност „шофьор” при дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 678 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението през периода 18.02.2014 г. – 18.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2014 г. до окончателното издължаване; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавни такси по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и на процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. К. Д., в отговора си и в последваща молба излага съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 474/07.04.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос – при положение, че в исковата молба не се съдържат доводи за нарушение на чл. 193 от КТ и такива не са направени до приключване на съдебното дирене, следва ли съдът да обсъжда въпроса за изслушване на работника или служителя, или за искане на писмени обяснения, и представлява ли разглеждането на такъв въпрос постановяване на съдебното решение при условията на „плюс петитум”.
За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, въззивният съд е приел, че от събраните по делото свидетелски показания не е установено, преди налагането на дисциплинарното наказание за неизпълнение на трудовите задължение, ответникът-работодател (сега – касатор) да е изпълнил свое императивно задължение да изслуша работника (ищеца) и да съобрази неговите обяснения в рамките на дисциплинарното производство по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание. С оглед на това, окръжният съд е достигнал до решаващия си извод, че процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразна – издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ.
От друга страна, нито с исковата молба, нито по-късно – до приключването на съдебното дирене пред първата инстанция, ищецът не е навел по делото доводи и твърдения за незаконосъобразност на наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение”, поради нарушение на изискването по чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушването му от страна на ответника-работодател или за приемане на негови писмени обяснения. Такива доводи и твърдения от страна на ищеца са направени за първи път в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд.
Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, окръжният съд е разрешил поставения по делото процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК и намерила израз в решение № 158/01.07.2013 г. по гр. дело № 1008/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 459/27.01.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 665/01.11.2010 г. по гр. дело № 242/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 503/05.01.2012 г. по гр. дело № 77/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. Съгласно тази задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. С оглед диспозитивното начало, установено с чл. 6, ал. 2 от ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, който представлява основание за прекратяване от страна на работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда. В тази връзка в решение № 459/27.01.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието и че съдът не дължи произнасяне по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна, на основание, че ищецът не е бил изслушан от работодателя си, респ., че последният не е приел неговите писмени обяснения за конкретно дисциплинарно нарушение, когато такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба.
Също съгласно цитираната практика на ВКС (решение № 158/01.07.2013 г. по гр. дело № 1008/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 503/05.01.2012 г. по гр. дело № 77/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), когато съдът основе решението си, постановено по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, но не са посочени от ищеца с исковата молба, това съдебно решение не е недопустимо, като постановено по непредявен иск или „свръх петитум”, т.е. – извън предмета на делото, а е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка е изяснено, че с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, както и че предмет на делото е съществуването на това оспорено потестативно право на работодателя. Когато съдът се произне по този иск, като приеме, че това потестативно право не е надлежно упражнено или не съществува, и постанови отмяна на уволнението като незаконосъобразно, той се произнася в рамките на предмета на делото, включително и в случаите, когато решението му е основано на факти и доводи, които ищецът не твърди и не навежда с исковата си молба. В тези случаи нарушението на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 от ГПК), не се изразява в недопустимо произнасяне от съда, а в допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 153 от ГПК) – обсъждане на релевантни за спора факти, които ищецът не оспорва и не извежда от тях доводи за незаконосъобразност на уволнението.
Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, при извършената касационна проверка, настоящият съдебен състава намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но неправилно.
По вече изложените съображения, неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение на окръжния съд.
Основателно е оплакването на касатора, че въззивното решение е неправилно. Също съгласно изясненото по-горе, в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е приел, че процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразна, единствено по съображенията, че е издадена в нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, без ищецът да е навел с исковата си молба (а и до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция) доводи и твърдения за нарушение на това изискване на закона за изслушването му от страна на ответника-работодател или за приемане на негови писмени обяснения, като от своя страна ответното дружество (сега касатор) във въззивната си жалба е направило изрично оплакване за това и срещу първоинстанционното решение по делото. Допуснатото от окръжния съд съществено процесуално нарушение, от своя страна е довело до неправилното уважаване и на обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Тъй като нарушението на процесуалния закон във въззивната инстанция не налага връщане на делото на същата за повтарянето или за извършването на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно и трудовоправният спор между страните следва да се реши по същество от настоящата касационна инстанция по делото.
С процесната заповед № 07/17.02.2014 г. (съгласно изложеното в нея и предвид препращането към доклад с вх. № 43/17.02.2014 г. на началника на „Ремонтно звено и транспорт”), ищецът е уволнен дисциплинарно за това, че е отказал да изпълни трудовите си задължения – на 17.02.2014 г., при издадени пътни листове, той и още двама шофьори са отказали да излязат и да изпълнят задълженията си, произтичащи от трудовите им договори, като са останали в гаража през деня. Посочено е и че с това е нанесена имуществена вреда на дружеството-работодател, произтичаща от договора му с [община] – за необслужени 250 бр. контейнери, на обща стойност 1 800 лв., както и че с тези си действия ищецът застрашава изпълнението на договора с общината и интересите на работодателя.
С исковата си молба ищецът не е оспорил и факта, че е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Единственият му довод за незаконосъобразност на дисциплинарното му уволнение, по който съдът дължи произнасяне, е наведен с твърдението, че той няма никакви предходни провинения и наказания, т.е. – за несъразмерност на наложеното му дисциплинарно наказание, предвид критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ.
От събраните гласни доказателства по делото е установено, че причината ищецът и други шофьори на сметосъбирачни машини да не излязат на работа и да останат в гаража на 17.02.2014 г., е неизплащането от ответното дружество на трудовите им възнаграждения за предходни месеци. Същите са отказали да изпълняват трудовите си задължения през този ден, и въпреки проведените разговори с ръководството на предприятието. Това е наложило, вместо тях да бъдат извикани двама шофьори, обслужващи селата около [населено място], които да поемат шестте необслужени района в града. Въпреки това, през този ден ответното дружество не е изпълнило изцяло задълженията си за събиране и извозване на смет по договора за обществена поръчка с общината и е понесло парични санкции, уговорени в него, което е установено и от писмените доказателства по делото.
При така установените факти, при преценката съгласно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ следва, че извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение – неизпълнение на възложената му работа (чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ), поради участието му в незаконна стачка (чл. 19, ал. 2, във вр. с чл. 11 от ЗУКТС) – предвид обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца, както и вида и характера на неговите трудови задължения, които са със сравнително висока степен на обществена значимост, и чието неизпълнение е довело до ощетяване на работодателя, обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение”. Предвид така установената значителна тежест на нарушението и укоримост на поведението на ищеца при извършването му, изтъкнатото в исковата молба обстоятелство, че ищецът няма предходни дисциплинарни провинения и наложени наказания, не е достатъчно, за да се приеме, че работодателят е следвало да му наложи по-леко наказание.
От изложеното следва, че след като единственият довод на ищеца за незаконосъобразност на дисциплинарното му уволнение е неоснователен, то неоснователен е и искът му по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид крайния изход на делото (отхвърлянето на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и на иска по чл. 224 от КТ, и уважаването на иска по чл. 128 от КТ – предвид и необжалваните и влезли в сила части на първоинстанционното решение по делото), на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред първата съдебна инстанция по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – в размер 52.04 лв. (а не в постановения от първоинстанционния съд размер, потвърден от въззивния съд; като за защитата на ищеца пред въззивната и касационната инстанции разноски не му се следват, тъй като исковете му, предмет на разглеждане пред тези съдебни инстанции, се отхвърлят изцяло). Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски пред трите съдебни инстанции по делото за заплатеното адвокатско възнаграждение, внесения депозит за заплатеното възнаграждение на вещото лице и внесените държавни такси, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно – в размер 2 436.70 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 227/02.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 447/2014 г. на Видинския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. К. Д. срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразно, дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 07/17.02.2014 г. на пълномощник на управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” при ответното дружество и за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата 2 678 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението през периода 18.02.2014 г. – 18.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2014 г. до окончателното издължаване;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. К. Д. сумата 52.04 лв. (петдесет и два лева и четири стотинки) – разноски, съразмерно с уважената част от предявените по делото искове;
ОСЪЖДА П. К. Д. да заплати на [фирма] сумата 2 436.70 лв. (две хиляда четиристотин тридесет и шест лева и седемдесет стотинки) – разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените по делото искове.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.