О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
гр.София, 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1004/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма],[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 925 от 11.02.2010 год. срещу въззивното решение № 7 от 11.01.2010 год. по гр.дело № 637/2009 год. на Врачанския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3а от 30.06.2009 год. по гр.дело № 614/2007 год. на Мездренския районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения от касатора иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение правото на ползване на имот № 635, находящ се в УПИ І в кв.40 по плана на[населено място].
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на Врачанския окръжен съд за произнасяне по жалбата срещу първоинстанционното решение.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне на ВКС по следните процесуалноправни въпроси: а/ следва ли да се обезсилва решение на първоинстанционния съд, когато в спора за разпределение на ползването не са участвали всички надлежни страни – съсобственици на дворното място и на сградите и да се връща делото на първата инстанция за ново произнасяне или това процесуално нарушение следва да се отстрани от въззивната инстанция и б/ в случай на необжалване от други страни по делото, може ли да се влошава положението на жалбоподателя с новото решение – чл.208, ал.2 ГПК/отм./ и чл.271, ал.1, предл.последно ГПК? С изложението е формулиран и трети процесуалноправен въпрос, а именно: може ли да бъде оттеглена въззивната жалба след постановяване на решението от въззивната инстанция – в срока за касационно обжалване? По този въпрос обаче е налице влязло в сила определение № 100 от 08.02.2010 год. по гр.дело № 637/2009 год. на Врачанския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на касатора от 02.02.2010 год. за оттегляне на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. С определение № 307 от 08.07.2010 год. по ч.гр.дело № 209/2010 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е потвърдил обжалваното пред него определение, като е прието, че оттеглянето на въззивната жалба не може да се приеме след постановеното от въззивния съд решение, което е било съобщено на страната и тя има право да го обжалва, но не и да десезира съда, който го е постановил.
Твърди се, че двата процесуалноправни въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първият – с т.17 от тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК, а вторият – с определения №№ 1393 от 08.10.2009 год. по гр.дело № 1054/2009 год., ВКС, ІV г.о.; 736 от 10.07.2009 год. по гр.дело № 321/2009 год. ВКС, ІV г.о.; 1090 от 01.09.2009 год. по гр.дело № 1004/2009 год. ВКС, ІІІ г.о. и 494 от 17.07.2009 год. по гр.дело № 270/2009 год. ВКС, І т.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че съсобственият между ищеца и [община] терен се ползва освен от тях, още и от [фирма]-гр.М., [фирма] и [фирма], които според него са материалноправно легитимираните страни в процеса. Първото от търговските дружества, притежаващо право на собственост върху производствена сграда със застроена площ 1796 кв.м., според въззивния съд, неправилно било конституирано като заинтересувана страна, вместо като ответник по делото, предвид разпоредбата на чл.64 ЗС. Същите съображения съдът е изложил по отношение и на [фирма], собственик на сградата „А.”, което дружество пък било конституирано в процеса като трето лице-помагач на страната на своя праводател М. И. И.. По отношение на [фирма]-гр.София е прието, че неправилно е било конституирано в процеса, и то като заинтересувана страна, вместо собственика на трафопоста със застроена площ от 38 кв.м. – Ч.[фирма]-гр.София. Посочено е, че последното дружество не е било уведомено от районния съд за определението от 07.08.2008 год., с което на основание чл.120, предл.второ ГПК/отм./ е било заличено като страна [фирма],[населено място] и на негово място е конституирано Ч. [фирма],[населено място]. Предвид на това, съдът е приел, че процесуалното нарушение, допуснато от първата инстанция е лишило от участие в процеса, а оттам и от право на защита страната, която е материалноправно легитимирана – [фирма],[населено място]. Отделно от това е прието, че районният съд неправилно конституирал като ответник по делото съпругата на ищца/сега касатор/-Б. Б. П., вместо да отхвърли искането или да го уважи, ако е негов задължителен необходим другар в процеса. На последно място, въззивният съд е приел, че е допуснато процесуално нарушение и с конституирането като страна на [фирма]-гр.Враца, доколкото това дружество е собственик на УПИ І-636, а не на процесния имот УПИ І-635.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т.17 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, при постановяване на първоинстанционно решение без участието на страна по делото, налице е порок, обосноваващ обжалването му като неправилно. За тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Според тълкувателния акт, необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд, като спрямо него следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без тяхно участие и след това да се разгледат оплакванията в жалбата. Въззивното решение противоречи на указанията, дадени с т.17 от тълкувателното решение.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 11.01.2010 год. по гр.дело № 637/2009 год. на Врачанския окръжен съд по жалба вх.№ 925 от 11.02.2010 год. на [фирма],[населено място].
ДАВА на жалбоподателя едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25/двадесет и пет/лева и в същия срок да представи в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията в срока, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/