Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр. София, 03.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело 429/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. С.,З. К. С. и Г. К. Е. срещу въззивно решение от 26.10.2007 г. на Ш. окръжен съд по гр.д. № 534/2007 г.,потвърждаващо решение № 287/21.05.2007 год. на Ш. районен съд постановено по гр.д. № 3381/2006 год.,с което е отхвърлен предявеният им иск за делба срещу М. Ф. А. и Х. А. А.,като неоснователен.
В касационната жалба са повторени доводите развити във въззивната жалба,на които въззивният съд е отговорил мотивирано, под формата на касационни доводи -за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане с указания за допускане на делбата.
Ответниците по жалбата – М. Ф. А. и Х. А. А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с влязлото в сила на 8.12.2006 год.решение по гр.д. № 463/2006 год. на Ш. окръжен съд е отхвърлен предявения от Г. К. С., З. К. С. и Г. К. Е. иск с правно основание чл.108 ЗС срещу ответниците М. Ф. А. и Х. А. А. ,които са придобили собствеността върху процесния имот,представляващ УПИ *,в кв.561А по плана на гр. Ш. с площ от 320 кв.м.,ведно с построената жилищна сграда,на оригинерно основание – изтекла придобивна давност. При наличие на това решение, което е задължително за страните и за съда по силата на чл. 220 ГПК,правоотношенията между страните по повдигнатия отново в делбата спор са вече разрешени и не могат да бъдат пререшавани. С оглед на горното искът за делба е отхвърлен,поради липса на съсобственост.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателствата по делото и на логичното им подвеждане под хипотезиса на правната норма.
Въведените в касационната жалба оплаквания относно изводите на съда за обема на правото на собственост на ищците – са неоснователни. Производството е в първа фаза по допускане на делба. С иска за делба се цели установяването на наличието на самата съсобственост между определени лица и тяхното участие в съсобствеността,поради което решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо,относно наличието на съсобственост и частите на съсобствениците в нея. Въпросът, кой е носител на правото на собственост върху делбения имот е преюдициален. Вярно е, че съгласно чл. 189, ал. 1, б. „г“ ГПК констатацията на съда относно обема на спорното право следва да се съдържа в диспозитива на решението, който е източник на силата на пресъдено нещо и очертава нейния предмет. В случая, част от необходимото съдържание на диспозитива на решението от 26.10.2007 г. на Ш. окръжен съд по гр.д. № 534/2007 г.,относно обема на правото на собственост върху делбения имот, погрешно е пренесена в мотивите. От тях е видно, че отхвърленият изцяло с диспозитива на решението иск по чл. 108 ЗС не е уважен, защото ответниците М. Ф. А. и Х. А. А. са доказали възражението си, че от сключването на алеаторния договор на 10.11.1997 год.са владели имота необезпокоявано и са придобили собствеността върху него по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Ноторен е факта,че искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си имплицитно установителния иск за собственост. Мотивите на решението съдържат всички белези, индивидуализиращи спорното право, а именно: правопораждащия факт –придобивна давност от ответниците А. ; съдържание – собствеността върху процесния имот и носителите му – ответниците А. . С. като мотивите на решението съдържат подробни констатации на съда относно обема на спорното право, така, както то е индивидуализирано с основанието и петитума на исковата молба, следва да се приеме, че с отхвърлянето на ревандикационният иск е признато със сила на пресъдено нещо, че ответниците М. Ф. А. и Х. А. А. са носители на отричаното от ищците- касатори право на собственост върху процесния делбен имот. С оглед на изложеното въззивният съд законосъобразно е зачел скрепеното със сила на пресъдено нещо по гр.д. № 534/2007 г.на ШОС съдебно установяване спрямо обвързаните от силата на пресъдено нещо лица и правилно е отхвърлил иска за делба ,поради липса на съсобственост.
Неоснователни са твърденията,че уважавайки частично иска с правно основание чл.431 ал.2 ГПК в решението от 26.10.2007 г. по гр.д. № 534/2007 г Ш. окръжен съд е признал страните за съсобственици. Предмет на предявената ревандикационна претенция от ищците – касатори е засегнатото им право на собственост,а не на нотариалния акт. Искът за отмяна на нотариален акт,удостоверяващ права на ответниците върху имота обуславя преюдициалното произнасяне на съда относно евентуалните противопоставими на ищците права на ответниците. В качеството си на охранителен акт нотариалния акт не се ползва със сила на присъдено нещо.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Разноски не се следват тъй като не се търсят.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 26.10.2007 г. на Ш. окръжен съд постановено по гр.д. № 534/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: