О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 10.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 3802/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. Д. А. Н. , чрез пълномощника й адв. И, и на П. на Р. Б. , чрез Б. С. прокурор в Апелативна прокуратура-София, против решение № 124 от 05.06.2008 г. по гр.д. № 463/2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав.
Л. А. Н. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението от 09.01.2008 г. по гр.д. № 2832/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена да заплати 1 000 лв. държавна такса на основание чл. 10 ал.2 ЗОДОВ/в редакцията преди изм. ДВ бр.43/29.04.2008 г./ върху отхвърлената част на иска по чл.2 т.2 предл.първо ЗОДОВ за разликата над 25 000 лв. до предявения размер 50 000 лв.
П. на Р. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в уважената част по иска с правно основание чл.2 т.2 предл.първо ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК, подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по дело с обжалваем интерес над 1 000 лв.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, по следните съображения:
В изложението на касатора Л. А. Н. се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съдът се е произнесъл по въпроса относно държавната такса върху отхвърлената част на иска за първата инстанция, като неправилно е тълкувал новоприетата норма на §9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ/ДВ бр.43/2008 г./ относно държавната такса по неприключилите дела към момента на влизането в сила на закона.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице, защото въпросът дължи ли се държавна такса върху отхвърлената част на иска е съществен и е от значение за точното прилагане на закона- §9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ/ДВ бр.43/2008 г./, касае приложението на нова правна норма, по която няма установена съдебна практика.
В изложението на П. на Р. Б. се поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда, е свързан с определянето на обезщетението за неимуществени вреди при спазване принципа на чл.52 ЗЗД. Налице е противоречива практика по въпроса за определяне на обезщетението по справедливост. Представени са решение № 1557/27.12.2006 г. по гр.д. № 2800/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение №82/08.10.2003 г. по в.гр.д. №90/2003 г. на БАС.
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е налице, тъй като въпросът относно определянето по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление е съществен и има различие в практиката на съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 05.06.2008 г. по гр.д. № 463/2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, по жалбите на Л. Д. А. Н. и на П. на Р. България.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: