О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 01.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1132 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. М. Х. от гр. Б., чрез процесуалния й представител адв. М, против въззивното решение № 654 от 16 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 590 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., с което е потвърдено решение № 15 от 7 май 2008 г., постановено по гр.д. № 66 по описа на районния съд в гр. Б. за 2008 г. за отхвърляне на иска на Х. против С. “Х” – гр. Б. за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение за частта над 1282,45 лева, а в останалата част първоинстанционното решение е отменено и исковете на Х. за отмяна на незаконното уволнение, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение поради оставането й без работа поради незаконното уволнение за сумата до 1282,45 лева, са отхвърлени.
Сочи се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно приел, че възможността, дадена с § 5 ал. 1 от ПЗР на КСО, всъщност може да бъде упражнена от работодателя на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от Кодекса на труда, защото тя е всъщност право на работника и може да се упражни от работодателя само в случай, че са изпълнени изискванията на чл. 68 от КСО; съдът неправилно е изтълкувал смисъла на премахването на думата “пълна” от текста на чл. 328 ал. 1 т. 10 от Кодекса на труда; в предизвестието като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено само това по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, докато в заповедта има и добавка – по § 5 ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което при получаването на предизвестието ищцата е следвало да отговаря на изискването на чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се сочи, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК и въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК във връзка с разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО дали тя представлява правна възможност само за работника или и за работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и приложим ли е при условията на тази разпоредба чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, както и на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по въпроса към кой момент следва да се преценява дали правото на работодателя да осъществи уволнението е надлежно упражнено. По първия въпрос се представя решение на ВКС от 2003 г., определение на ВКС от 2008 г., решение на окръжния съд в гр. В., решение на окръжния съд в гр. Д. и решение на районния съд в гр. Д..
Ответникът С. “Х” гр. Б., представлявано от директора С. Д. В. , в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК, приподписан от адв. Н, сочи, че не е налице противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС по поставените въпроси, не е установено, че представените решения са влезли в сила, а мотивите на съда са правилни. Представя решение на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че приложимата редакция на текста на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ не изисква да е налице условието да е придобито право на “пълна” пенсия, като работодателят може да уволни работника и при двата вида пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвидени в чл. 68 от КСО, като работодателят е имал право да прекрати трудовото правоотношение с ищцата предвид правилото на § 5 от ПЗР на КСО; към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата била навършила 59 години и към датата на връчването на предизвестието ищцата също е била навършила необходимата възраст за прекратяване на трудовото правоотношение.
Касационният съд намира, че атакуваното решение следва да се допусне до касационно разглеждане при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по първия поставен въпрос.
Поставеният проблем е значим за изхода на спора, включен е в предмета на делото и е обусловил крайния извод на съда за неоснователността на предявените искове. Въпросът не е разрешен в нарушение на практиката на ВКС, тъй като задължителна за съдилищата практика на касационната инстанция по него липсва. Посочените от касаторката решения сочат втората хипотеза на чл. 280 ал. 1 от ГПК – противоречиво разрешаване на проблема от съдилищата. Представеното решение на ВКС – № 988 по гр.д. № 354 по описа на ІІІ ГО за 2003 г. обаче не обосновава подобен извод, защото то е постановено по отношение на друг проблем. Представеното определение на ВКС е постановено в процедура по чл. 288 от ГПК и от неговите изводи също не може да се приеме наличие на противоречива практика. По отношение на останалите представени решения на съдилища не е установено дали са влезли в сила, поради което те не могат да се преценяват като противоречива практика в рамките на настоящото производство. Предвид значимостта на поставения проблем и липсата на установена съдебна практика, касационният съд приема, че решението следва да бъде допуснато до касационно разглеждане при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
По втория поставен въпрос, макар да се сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, от цитираното, но непредставено решение на ВКС следва да се приеме, че всъщност се претендира допускане до касация по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. При преценката на поставения проблем и разрешението, дадено в атакуваното решение и в цитираното решение на ВКС (№ 206 от 29 февруари 2000 г., постановено по гр.д. № 617 по описа на ІІІ ГО за 1998 г.) касационният съд в настоящия си състав приема, че не е налице противоречивото му разрешаване от съдилищата. Това е така, защото въззивният съд е изложил съображения защо счита, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е съществувало и към момента на отправянето на предизвестието.
Касаторката не дължи заплащане на държавна такса за касационното производство на основание чл. 359 от Кодекса на труда.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 654 от 16 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 590 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: