6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 10.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 808/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Светлина Т. С. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу решение № 436 от 14.03.2011 г., постановено по т. д. № 245/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
Решението е обжалвано в следните части : В частта, с която след частична отмяна на решение от 08.08.2008 г. по т. д. № 876/2005 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 57 950.46 лв. по полица № 008622 и на застрахователно обезщетение за разликата над сумата 11 518 лв. до сумата 29 378.37 лв. по полица № 008613, и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху обезщетенията за периода от 01.10.2002 г. до 08.06.2005 г. /датата на исковата молба/ за разликата над 4 965.04 лв. до 9 968.84 лв. по първата полица и за разликата над 206.79 лв. до 19 081.35 лв. по втората полица; В частта, с която е оставено в сила решението от 15.02.2010 г. по т. д. № 876/2005 г., с което по реда на чл.193 ГПК /отм./ е допълнено решението от 08.08.2008 г. като е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 43 157.40 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за застраховка по полици № 008613 и № 008622; В частта за разноските.
Касаторката моли за отмяна на обжалваните части от въззивното решение и за присъждане на претендираните с исковете вземания, ведно с разноските. Поддържа, че въззивният съд е направил необосновани изводи и е нарушил закона като е приел за основателно възражението на ответника – застраховател за погасяване по давност на частта от вземанията, въведена в процеса чрез увеличение по реда на чл.116 ГПК /отм./ на размера на първоначално предявените искове.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : 1. Когато предявеният иск е за парично обезщетение в определен размер и този размер е фиксиран в исковата молба, без обаче да е посочено, че искът се предявява частично, така предявеният иск прекъсва ли давността относно размера му, ако впоследствие, съобразно събраните доказателства по делото, се установи, че размерът на иска е с по-висока стойност; 2. Какъв е обективният и субективен критерий, по силата на който съдът следва да прецени, че при извършено увеличение на иска /само относно размера му/ в хода на производството това увеличение представлява : а/ процесуална възможност за ищеца да предяви нов допълнителен иск към първоначално предявения относно такава част на същото спорно право, която не е била предявена с първоначално предявения иск; или б/ когато в хода на делото се разкрива, че ищецът е допуснал грешка относно размера, когато е предявил иска, и с искането за увеличение поправя тази грешка; Разликата на така поставените два подвъпроса от какво значение е с оглед прекъсването на давността относно вземането, предявено с първоначалния иск и последващото увеличение; 3. Каква е била волята на ищеца при предявяване на първоначалния иск : а/ да го предяви като частичен /макар и това изрично да не е посочено в исковата молба/; или б/ да го предяви като пълен /относно целия размер на вземането/, без да е имал обективна и субективна представа относно пълния размер на претенцията поради липса на специални знания относно основанието на иска и съотношението между това основание и размера на иска.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], преобразуван в ЕАД, не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 876/2005 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от Светлина Т. С. в качеството на [фирма] против [фирма] обективно съединени искове, както следва : Искове с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ за заплащане на сумите 14 465 лв. и 600 лв. – застрахователни обезщетения по застрахователни полици № 008613/11.03.2002 г. и № 008622/24.04.2002 г. за вреди от застрахователни събития, настъпили в периода 09.06.2002 г. – 19.08.2002 г.; Искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху застрахователните обезщетения по двете застрахователни полици за периода 01.10.2002 г. – 08.06.2005 г. в размер на по 500 лв.; Иск с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 935 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за плащане на застрахователните обезщетения, съизмеряващи се с платени наказателни лихви по сключен с [фирма] договор за кредит № 872/11.03.2002 г.
В хода на производството ищцата е депозирала молба по чл.116 /отм./, с която е поискала да се допусне изменение на исковете чрез увеличение на размера на всеки от тях, съобразно заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, със сумите 18 723.80 лв. и 59 158.24 лв. – по исковете с правно основание чл.399 ТЗ /отм./, със сумите 10 761.44 лв. и 19 776.83 лв. – по акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, и със сумата 42 222.40 лв. – по иска с правно основание чл.82 ЗЗД. Първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата с определение от 27.10.2006 г., с което е допуснал увеличението.
С решение от 08.08.2008 г., поправено по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./ с решение от 15.02.2010 г., Софийски градски съд е осъдил [фирма] да заплати на Светлина С. в качеството на [фирма] застрахователни обезщетения на основание чл.399 ТЗ /отм./ в размер на 29 378.37 лв. – по застрахователна полица № 008613, и 57 950.46 лв. – по застрахователна полица № 008622, ведно със законните лихви от 08.06.2005 г. до окончателното плащане, лихви за забава върху застрахователните обезщетения за периода 01.10.2002 г. – 08.06.2005 г. в размер съответно на 9 968.84 лв. и 19 081.35 лв., и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете; Отхвърлил е исковете с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ за разликите над сумите 29 378.37 лв. и 57 950.46 лв. до претендираните размери от 33 188.80 лв. и 59 758.24 лв., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликите над 9 968.84 лв. и 19 081.35 лв. до 11 261.44 лв. и 20 276.83 лв. С решение от 15.02.2010 г., постановено по реда на чл.193 ГПК /отм./, съдът е допълнил решението от 08.08.2008 г. като е отхвърлил изцяло иска по чл.82 ЗЗД за сумата 43 157.40 лв.
В срока по чл.197 ГПК /отм./ са подадени въззивни жалби от ответника – срещу осъдителната част на решението от 08.08.2010 г., и от ищцата – срещу решението от 15.02.2010 г. Решението от 08.08.2008 г. не е обжалвано в отхвърлителната част и е влязло в сила.
Въззивният Софийски апелативен съд е потвърдил решението от 15.02.2010 г., след като е преценил, че не е доказано настъпването на преки и предвидими вреди в патримониума на ищцата в размер на претендираната с иска по чл.82 ЗЗД сума, намиращи се в причинно – следствена връзка със забавата на ответника при изплащане на застрахователните обезщетения.
За да отмени частично решението от 08.08.2008 г. и да отхвърли исковете по чл.399 ТЗ /отм./ за разликата над сумата 11 518 лв. до сумата 29 378.37 лв. /по полица № 008613/ и за сумата 57 950.46 лв. /по полица № 008622/, въззивният съд е приел, че макар по делото да е доказано възникването на основание за заплащане на застрахователни обезщетения от ответника – застраховател на стойност 44 764 лв. и 59 758.24 лв. по двете застрахователни полици, исковете са основателни само в рамките на първоначално предявените с исковата молба размери от 14 465 лв. и 600 лв., не и за разликите над тези суми, въведени в процеса по реда на чл.116 ГПК /отм./. Неоснователността на исковете е мотивирана с извод за изтичане на предвидената в чл.392 ТЗ /отм./ петгодишна погасителна давност по отношение на частта от вземанията за застрахователни обезщетения, предявена в процеса с молбата по чл.116 ГПК /отм./, релевирана с възражение от ответника – застраховател. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е изразил несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че предприетото увеличение на исковете следва да се третира като поправяне на грешка относно действителния размер на спорните вземания, извършено на база заключението на съдебно – счетоводната експертиза, и че с оглед на това предявяването на исковете е прекъснало давността и за незаявената с исковата молба част от вземанията. Изложил е съображения, че такава грешка е мислима само ако в исковата молба ищецът е изразил ясна воля за защита на спорното право в целия му размер, каквито данни не съдържат нито първоначалната искова молба, нито молбата по чл.116 ГПК /отм./, насочваща към предявяване на допълнителни претенции, по отношение на които погасителната давност е изтекла пет месеца преди предприетото увеличение на исковете. В съответствие с произнасянето по главните искове, съдът е отменил частично първоинстанционното решение и по отношение на акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД като е отхвърлил същите за разликите над сумата 4 965.04 лв. до сумата 9 968.84 лв. /лихва за забава по полица № 008613/ и над сумата 206.79 лв. до сумата 19 081.35 лв. /лихва за забава по полица № 008613/.
Въззивният съд се е произнесъл и по възражението на ответника за прихващане на застрахователните обезщетения с неплатени от ищцата вноски от разсрочените застрахователни премии по двете застрахователни полици. След преценка на доказателствата възражението е счетено за доказано и основателно и като последица от съдебната компенсация искът за застрахователно обезщетение по полица № 008613 е отхвърлен за разликата над сумата 11 518 лв. до претендирания с исковата молба размер от 14 465 лв., а този за застрахователно обезщетение по полица № 008622 – за целия първоначално предявен размер от 600 лв.
По допускане на касационното обжалване настоящият състав приема следното :
Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в частта, с която е потвърдено решението от 15.02.2010 г. за отхвърляне на иска с правно основание чл.82 ЗЗД. Въпреки, че в касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази му част, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило отхвърлянето на иска по чл.82 ЗЗД. Непосочването на обуславящ правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване следва да се допусне по отношение на частта от въззивното решение, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Отхвърлянето на исковете е резултат от произнасянето на въззивния съд по релевираното от ответника – застраховател възражение за изтекла погасителна давност и конкретно – от извода за погасяване по давност на частта от вземанията за застрахователни обезщетения и лихви за забава, която не е съдебно предявена с първоначалната искова молба, а е въведена в процеса чрез увеличение на исковете по реда на чл.116 ГПК /отм./. Решаващите изводи на въззивната инстанция във връзка с възражението за погасителна давност позволяват да се приеме, че поставените в изложението правни въпроси попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им е обусловило неблагоприятния за касатора изход на делото. Поради общия им смисъл въпросите следва да се обединят в един общ въпрос, уточнен от настоящата инстанция в съответствие с указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение така : Към кой момент следва да се извърши преценката за изтичане на погасителната давност спрямо вземанията /сумите/, с които по реда на чл.116 ГПК /отм./ е допуснато увеличение на първоначално предявения по делото иск.
По посочения въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 63 от 28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г. на І т. о. и решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о. В тези решения е прието, че извън хипотезата на частичен иск, моментът, към който следва да се преценява дали е изтекла погасителната давност спрямо увеличения по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ иск, е този на предявяване на иска с исковата молба. Обжалваното решение се отклонява от задължителната съдебна практика, което налага допускането му до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не на това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 436 от 14.03.2011 г., постановено по т. д. № 245/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 08.08.2008 г. по т. д. № 876/2005 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, са отхвърлени предявените от Светлина Т. С. в качеството на [фирма] против [фирма] /сега ЕАД/ искове с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ за сумата 57 950.46 лв. /застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 008622/ и за разликата над сумата 11 518 лв. до сумата 29 378.37 лв. /застрахователно обезщетение по полица № 008613/, и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху обезщетенията за периода от 01.10.2002 г. до 08.06.2005 г. за разликите над сумата 4 965.04 лв. до сумата 9 968.84 лв. и над сумата 206.79 лв. до сумата 19 081.35 лв., както и в частта за разноските, дължими съразмерно на отхвърлените искове.
УКАЗВА на касатора Светлина Т. С. в качеството на [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 013.78 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 436 от 14.03.2011 г., постановено по т. д. № 245/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 15.02.2010 г. по т. д. № 876/2005 г., с което по реда на чл.193 ГПК /отм./ е допълнено решението от 08.08.2008 г. и е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 43 157.40 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :