О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 11.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1301/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място] срещу решение № І – 99 от 16.08.2012 г. по гр. дело № 1076/2012 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
Ответницата К. С. К. чрез пълномощника си, адвокат Т. Д. Я. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага становище за недопускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С цитираното въззивно решение състав на Бургаски окръжен съд е отменил решение № 53 от 24.04.2012 г. по гр. дело № 91/2012 г. на Поморийски районен съд и е постановил решение, с което е уважил предявените от К. С. К. против [община], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 2880 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2012 г. до окончателното й изплащане, осъдил е [община], [населено място] да заплати на К. С. К. 500 лв. , разноски, а на Бургаски окръжен съд 320 лв. държавна такса. В мотивите са изложени съображения, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ / липса на необходимата минимална степен на образование – професионален бакалавър относно заеманата от ищцата длъжност „младши експерт „УТ” в [община] – „Д. Т. и О.” предполага отправяне на писмено предизвестие до работника, каквото в случая няма. Отразени са мотиви за разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, а именно, че нормата не освобождава страната от задължението да отправи предизвестие и нереализирането му при процесното уволнение е съществено нарушение, основание за отмяна на заповед № 7/09.01.2012 г. на кмета на ответната община, тъй като липсва съществен елемент от сложния фактически състав на процедурата.
К. е поставил като материлноправни следните въпроси:
„1. Длъжен ли е работодателят да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудово правоотношение на основанията по чл. 328 КТ, след като в заповедта за уволнение е изрично посочено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазеното предизвестие;
2. Връчването на писмено предизвестие представлява ли „съществен елемент от фактическия състав на процедурата по уволнение с предизвестие” и съответно невръчването на писмено предизвестие води ли до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията, посочени в чл. 328, ал. 1 КТ;
3. Може ли липсата на писмено предизвестие да бъде самостоятелно основание за признаване заповедта за уволнение за незаконосъобразна”.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с приложената към жалбата практика: решение № 303 от 27.06.2012 г. по гр. дело № 1218/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 475/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 1757/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 1948 от 03.02.2000 г. по гр. дело № 842/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 1636 от 29.12.1999 г. по гр. дело № 537/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 763 от 23.10.1990 г. по гр. дело № 692/1990 г. на ВКС, ІІІ г.о. Първите три решения по реда на изброяването им са постановени в производства по чл. 290 ГПК и формират задължителна съдебна практика, а останалите решения са постановени по реда на ГПК – 1952 г. /отм./ и са относими към казуалната съдебна практика / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на О., т. 2 и т. 3 /.
Действително в цитираните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които създават задължителна съдебна практика, а и в останалите съдебни актове, на които се позовава касатора, по поставените въпроси е формирана единна практика. Със същата е прието, че липсата на предизвестие, съответно неспазването на срока по чл. 328, ал. 1 вр. чл. 326, ал. 2 КТ е без значение за законосъобразността на самото уволнение, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Друго правно разрешение по посочените въпроси е обосновал въззивният съд, като е приел, че разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ не освобождава страната по трудовото правоотношение да отправи предизвестие. Изложен е мотив за това, че допуснатото от работодателя нарушение /липсата на предизвестие/ е съществено и е основание за отмяна на заповедта за уволнение, тъй като липсва съществен елемент от сложния фактически състав на процедурата по уволнение с предизвестие от страна на работодателя. Отразено е по – нататък в мотивите на въззивното решение, че невръчването на предизвестие за уволнение е самостоятелно основание за признаване на заповедта за уволнение за незаконосъобразна. Така мотивирано въззивното решение съдържа правни разрешения по изложените по – горе въпроси, с които окръжният съд се е отклонил от приетото тълкуване на разпоредбата на чл.220, ал. 1 КТ по същите въпроси, отразено в приложената задължителна съдебна практика, обективирана в цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, която кореспондира и с казуална съдебна практиката, на която се позовава касатора. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице основания за допускане на касационен контрол и по трите материалноправни въпроса.
К. е поставил като процесуалноправни следните въпроси:
„1. Може ли да бъде уважена претенцията за обезщетение по чл.225 от КТ, ако 6 – месечния срок не е изтекъл до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а изтича при разглеждане на делото пред втората инстанция и няма направено искане на ищеца за изменение на тази претенция;
2. Налице ли е нарушение на процесуалната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК, след като няма направено такова искане”.
Допускането на касационно обжалване страната е поискала с оглед на довода за постановяване на недопустимо решение, поради произнасяне на въззивния съд „свръх петитум” по акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ относно размера и периода на присъденото обезщетение. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О., т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Жалбоподателят в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочил, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е бил уточнен с молба вх. № 1883/05.04.2012 г. по размер и период. Молбата е приложена към гр. дело № 91/2012 г. на Поморийски районен съд и съдържа уточнение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по размер и период, прието с протоколно определение на първоинстанционния съд от 10.04.2012 г., съгласно което претенцията е предявена за сумата 1320 лв. за периода от 09.01.2012 г. до 22.02.2012 г., като след допуснатото уточнение не е направено искане за изменението й. В. съд е уважил същата претенция за сумата 2880 лв. и за периода от шест месеца. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и в тази част, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид изложените данни и да се дадат отговори на посочените по – горе въпроси.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І – 99 от 16.08.2012 г. по гр. дело № 1076/2012 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 137.60 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: