О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
С., 10.01. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 570 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. П. П., Й. А. П. и В. А. П., всички чрез адв. Вяра М. от АК – С. срещу въззивно решение № 812/01.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 1441/2011 г.
Насрещните страни С. община, М. съвет и областен управител не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С. П. П., Й. А. П. и В. А. П. са предявили искове за заплащане на обезщетения за причинени им имуществени и неимуществени вреди от разцепване на блок 208, в който се намира съсобственото им жилище, причинени солидарно от ответниците поради проектантска грешка, узаконена с одобряване на проектантски книжа и последващо въвеждане на обекта в експлоатация; изгубване на строителните книжа на блока, попречило осъществяването на периодична профилактика на строителството; необезпечаване на средства за своевременно саниране на блока; многогодишен теч от магистрален водопровод.
Софийски градски съд е отхвърлил исковете – по отношение на М. съвет е изложил съображения, че искът е недопустим, а по отношение на другите двама ответника, че отговорността ми може да бъде ангажирана, но поотделно, а не при условията на солидарност.
Въззивният Софийски апелативен съд е обезсилил горното решение, като е приел, че исковата молба е нередовна и в срока, указан от втората инстанция, пороците й не са били отстранени.
В изложението е поставен процесуалноправният въпрос, дали след като въззивният съд е дал указания за отстраняване неродовности на исковата молба, след постъпило уточнение от ищеца, делото е разгледано в открито съдебно заседание, то допустимо ли е да се обезсили първоинстанционното решение и то с решение поради неотстранени пороци на исковата молба.
То е от значение за постановения резултат, но въззивният съд не е процедирал в противоречие с указанията, дадени в ТР 1/17.07.2001-ОСГК ВКС. В него е изяснено, че когато въззивният съд намери, че исковата молба е нередовна, сам трябва да предприеме действия по чл. 100, ал. 1 ГПк от 1952 г. /отм./. При неизпълнение /липса на изпълнение, неточно или забавено изпълнение/, исковото производство се явява недопустимо, съответно такъв е и постановения първостепенен съдебен акт. В този случай, втората инстанция не прекратява производството на осн. чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./ с определение, а се произнася със съдебно решение по реда на чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./. Точно така е процедирал и Софийският апелативен съд.
Въпросът дали отговорността на държавата/общината по ЗОДОВ е обвързана от отговорността на съответното длъжностно лице, причинило с бездействието си вреди и нужно ли е установяване на извършителя, има отношение към указанията на Софийски апелативен съд по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./ и в тази връзка са от значение за заключението му, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, а от там и за постановения резултат. Налице е и поддържаното противоречие с т. 3 на ТР 3-2005-ОСГК ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос – дали, когато порокът на исковата молба, съответно неотстраняването на нередовностите засягат част от съединените за съвместно разглеждане искове, се прекратява цялото производство поделото, е също от значение за постановения резултат в обжалваното решение, както и е налице противоречие с цитираната съдебна практика, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Материалноправинят въпрос административна ли е дейността по съхраняване на строителните книжа на сградите, е по съществото на материалноправния спор, а въззивният съд не се е занимавал с него, така че не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне поради основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 812/01.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 1441/2011 г.
КАСАТОРИТЕ не плащат предварително държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: