О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 25.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2545 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 8017 от 29.11.2012г. по гр.д. №8089/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.10.2011г. по гр.д. № 382/2009г. на Софийски районен съд, 37 състав. С последното е осъден М. П. Я. да предаде на Л. А. К., Б. А. Л., Б. П. Т., М. П. Т., М. К. Т., Р. К. Т., В. А. Р., Н. А. М., Е. К. К., В. С. Т.-П. и А. Т. К. владението върху част от поземлен имот № 717 в кв.1 по плана на С., местн. „кв.Б.”, с площ на целия имот по графични данни 380 кв.м., която част е обозначена по букви АЕЖЗВГИБА по приложената скица на в.л. Б., съставляваща неразделна част от решението, като за останалата част от площта на целия имот пл. № 717 искът е отхвърлен, включително за площ от около 15 кв.м., осигуряваща триметров отстъп от стрехата на съществуващата в съседното място сграда.
Касационната жалба е подадена от ищците по иска и е насочена срещу отхвърлителната част на решението. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите сочат предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК. Формулират шест правни въпроса, които считат, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът М. П. Я. не взема становище.
Подпомагащата страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, също не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е ревандикационен иск. Ищците се легитимират като собственици по наследство и реституция на поземлен имот с пл. № 717 в кв.1 по плана на С., местн.”кв.Б.” с площ от 380 кв.м. Собствеността е възстановена с влязло в сила решение на административен съд на основание чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. В решението за възстановяване на собствеността имотът е описан като част от бивш имот пл. № 9 в кв.3, сега имот пл. № 515 в кв.1, която част е с площ 380 кв.м. и е обозначена на скица на вещо лице, неразделна част от решението. През 2007г. въз основа на реституционното решение имотът е нанесен в регулационния план като ПИ № 717 от кв.1.
Ответникът се легитимира като собственик на съседния имот ПИ № 515 и на построения в него ресторант „Боянско ханче”. Първоначално е придобил собствеността върху сградата по реда на чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП/отм./ с договор от 2000г., а след това с договор от 2003г. е закупил от държавата и реална част от терена с площ 750 кв.м.
Приетата техническа експертиза установява, че бившите имоти пл. № 8 и 9 са били отчуждени за нуждите на ДСП „Б.” за мероприятия: ресторант, сладкарница и хотел, като е реализирано само мероприятието ресторант. Възстановеният имот с площ 380 кв.м. отговаря на изискванията на чл. 54, ал.1 ППЗТСУ/отм./ за обособяване на парцел. Според вещото лице на основание чл. 35, ал.2 ЗУТ и с цел да се избегне засичането на имотната граница със стрехата на съществуващата в имот пл. № 515 сграда „ресторант”, е необходимо да се направят отстъпи от по 3 метра към имот пл. № 717, както е показано на скицата към заключението и така площта на имот пл. № 717 се намалява с 15 кв.м. Чрез този отстъп се осигурява и свободния авариен достъп до външната стълба на сградата, водеща към аварийния изход, съгласно чл.51, ал.3 от Наредба №Із-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване безопасност при пожар.
При постановяване на решението си въззивният съд е счел, че в случая има право да извърши косвен съдебен контрол върху реституционното решение, тъй като ответникът не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността; позовал се е на т.4 от ТРОСГК № 6/2006г. Съдът е посочил, че следва да преценява наличието на законовите предпоставки за възстановяване на собствеността към момента на влизане на реституционния закон в сила – 24.02.1992г. При обсъждане на тези предпоставки съдът е намерил, че те са налице спрямо по-голямата част от имота, като единствено за част с площ около 15 кв.м., индивидуализирана по скица на вещото лице /неприподписана от съда/, искът е отхвърлен при споделяне на съображенията на първоинстанционния съд по чл. 272 ГПК, свързани с посочената от вещото лице необходимост от осигуряване на отстъп от сградата на ответника в съседния имот съгласно 35, ал.2 ЗУТ и съгласно чл. 51, ал.3 от Наредба № 1з-1971 от 2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът приема следното:
Формулираните от касаторите правни въпроси, разрешени от съда, са следните: 1/ допустимо ли е ответник по ревандикационен иск, който не заявява свои самостоятелни противопоставими права върху имота, да оспорва извършена реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение на ОСГК № 9/2012г., което разглежда отношения между собственик, реституиран по ЗСПЗЗ и ползвател на имота по §4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, както и с Решение № 514 от 11.07.2011г. по гр.д. № 533/2010г. на ВКС, ІІг.о.; 2/ обвързан ли е от реституционното решение на съда ответникът по иск за собственост, който е придобил нереституирана част от имота по реда на чл. 35 ЗППДОбП/отм./, при изрично отразяване, че за другата/спорната/ част от имота има претенции за реституция. По този въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3ГПК; 3/ следва ли съдът да възприеме констатации на вещо лице относно размерите на подлежащия на реституция имот, ако те произтичат от нормативна уредба, действаща към сегашния момент, а не към момента на влизане в сила на реституционния закон. Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 6/2005г. на ОСГК и с решение, постановено по реда на чл.290 ГПК; 4/ допустим ли е косвен съдебен контрол върху реституционно решение по възражение на ответник, който не заявява свои самостоятелни права върху реституирания имот и по негово искане съдът да изменя площта на имота. 5/ допустимо ли е въззивният съд да се позовава на чл. 272 ГПК и да препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да отговори на повдигнатите в жалбата доводи за неправилност на решението. Също се сочи основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК поради липса на съдебна практика; 6/ при наличие на фактическа и правна сложност на делото на какво следва да се основава преценката на съда дали да определи срок по чл. 149, ал.3, изр.1 ГПК за представяне на писмена защита. Въпросът е предизвикан от поведението на съда, който не се е произнесъл по искането на ищците за определяне срок за представяне на писмена защита и е постановил решението си на следващия ден след приключване на устните състезания. По този въпрос също се поддържа основанието по 280, ал.1,т.3 ГПК.
Видно, че първия, втория и четвъртия въпрос касаят предпоставките за реституция на имота и приложимостта на косвения съдебен контрол спрямо реституционен акт, постановен от съда. Доколкото обект на жалбата е отхвърлената част на иска за площ около 15 кв.м., граничеща с имота на ответника, то постановеното решение е влязло в сила в частта, с която е уважена ревандикационната претенция за голямата част от имота и съответно е преценено, че спрямо имота като цяло са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Поради това тези въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда за частичното отхвърляне на иска и не могат да послужат като основание за достъп до касационен контрол.
Спрямо третия въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката по въпроса към кой момент следва да са налице предпоставките за реституция, респективно да липсват пречки за нея. Въпреки, че е посочил, че предпоставките се преценяват към момента на влизане в сила на реституционния закон, съдът е отхвърлил иска за част от площта на имота като е възприел извършеното от вещото лице позоваване на нормативни актове – чл.35, ал.2 ЗУТ и Наредба № 1з-1971 от 2009г., които не действали по време на реституционното производство.
По петия въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да отговори на наведените в жалбата доводи, независимо от препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, е налице съдебна практика по чл. 290 ГПК. Решение № 268 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 191/2011 г., II г.о.сочи, че разпоредбата е приложима само когато решаващата дейност и за двете инстанции е еднаква по обем, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. Освен това, възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания. При наличието на тази практика и доколкото въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, без да отговори на наведените за първи път пред него доводи във въззивната жалба на ищците, следва да се допусне касационно обжалване и по този въпрос на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Налице са предпоставките за достъп до касационен контрол и по последния въпрос, свързан с неразрешеното искане за представяне на писмена защита, тъй като липсва съдебна практика по конкретния въпрос. Решение № 476 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 720/2009 г., IV г.о., ГК визира постановяване на решение преди да е изтекъл определения срок за представяне на писмена защита, но няма предвид хипотеза като настоящата, при която срок изобщо не е определен, въпреки искането на страната. Ето защо е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8017 от 29.11.2012г. по гр.д. №8089/2012г. на Софийски градски съд досежно отхвърлената част на иска по чл. 108 ЗС по касационната жалба на Л. А. К., Б. А. Л., Б. П. Т., М. П. Т., М. К. Т., Р. К. Т., В. А. Р., Н. А. М., Е. К. К., В. С. Т.-П. и А. Т. К..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: