РЕШЕНИЕ
№ 260
София, 15. 06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело 2853/2008 година
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр.чл.218а, ал. 1, б. “б” от ГПК.
С решение № 13/12.01.2007 год.по гр.д. №355/2006 год. Варненският апелативен съд,като въззивна инстанция,е отменил частично решението от 25.07.2006 год. по гр.д. №681/2003 год. на Окръжен съд Ш. в частта,в която иска за имуществени вреди е отхвърлен за разликата от 18 439,79 лв. до 27 176,59 лв.и вместо това е постановил друго,с което е осъдил М. на о. да заплати на П. В. П. сумата 8 736,80 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Оставил е в сила решението в останалата му отхвърлителна част за предявените обезщетения. С решение № 125/15.07.2008 год.по реда на чл.193 ал.1 ГПК е оставена без уважение въззивната жалба на МО срещу постановеното първоинстанционно решение на окръжен съд – Ш.
Въззивното решение в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителните му части,както и относно началния момент за дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени вреди е обжалвано от ищеца,чрез пълномощниците му адв. Г.Григоров и адв. С.Стрелков,с твърдения за неговата неправилност,поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи за размера на обезщетението за неимуществени вреди – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК.Иска се отмяна на решението в тези части и уважаване на исковете.
Въззивното решение е обжалвано и от ответника М на о. ,чрез процесуалния му представител старши-експерт П. К. в частта,с която исковете са уважени. Касаторът поддържа допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.218 б ал.1 б.”в” ГПК. Освен това твърди,че не бил пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове и за това решението е недопустимо – чл.218 б ал.1 б.”б”ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и установи следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими.
По делото безспорно е установено,че П. В. П.,старшина на кадрова военна служба при ВВУАПВО”П”гр. Шумен на 10.08.1999 год.при изпълнение на поставената му задача за отремонтирване на водопроводна инсталация в столовата на АТД,пропаднал от височина 4-5 метра и от удара получил наранявания в главата,гръбнака и гръдния кош представляващи средна телесна повреда,получена в резултат на трудова злополука. От месец януари 2001 год. е освидетелстван с трайна загуба на трудоспособност,а от 01.01.2005 год. е пенсиониран с инвалидност 72 % намалена работоспособност.
Въззивният съд е присъдил обезщетения по чл.49 във вр.чл.45 ЗЗД във вр.чл.249 ал.6 ЗОВСРБ,като е приел,че отговорността на възложителя е безвиновна и има обезпечително-гаранционна функция,изискваща увреждането да е настъпило по повод или при изпълнение на възложената работа,поради което е ангажирал отговорността на М. на отбраната. Приел е,че МО на РБ е процесуално легитимирано да отговаря тъй като служебното правоотношение на ищеца,произтичащо от договора му за кадрова военна служба е прекратено на 31.05.2001 год.,а преобразуването на висшите военни училища в национален университет е станало през 2002 год.,поради което то не е заварено правоотношение към датата на преобразуване и не е преминало към националния университет.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,съдът е обсъдил ноторно известния факт на преживяване на болки и страдания от злополуката,както и за оздравителния процес продължил една година и съобразно принципа на справедливост определил размер от 6 000 лв.,с приспадане на полученото обезщетение по чл.249 ал.5 ЗОВСРБ от 1877,04 лв. Обезщетението за имуществени вреди въззивният съд намерил за основателно за следните претенции : 1.разлика между получаваното трудово възнаграждение по чл.224-226 ЗОВС и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 10.08.1999 год. – 11.01.2001 год. в размер на 1352,47 лв.; 2.разлика между неполучени брутни месечни възнаграждения по чл.224-226 ЗОВСРБ и получени месечни пенсии за периода 1.06.2001 год.-31.01.2006 год. в размер на 27176,59 лв.; 3.разходи за лечение в размер на 289,16 лв.; и 4.разлика между неполучено и действително полученото еднократно парично обезщетение по чл.237 ал.1 ЗОВСРБ в размер на 2 799,44 лв. Върху така определеното обезщетение е присъдил законна лихва,начиная от предявяване на иска – 12.09.2003 год. Приел е за неоснователни претенциите за разходи за лечение към настоящия момент,както и за в бъдеще позовавайки се на заключението на медицинската експертиза. Позовавайки се на общия принцип на чл.49 ЗЗД за обезщетяване на всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането е приел за неоснователни и претенциите за бъдещи имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати ползи от разликата между брутното месечно възнаграждение и определената пенсия до навършване на 65 год.възраст.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателствата по делото и на логичното им подвеждане под хипотезиса на правната норма. Въпросите за пасивната легитимация по делото са въпроси по съществото на спора и за това съдът правилно ги е разгледал по същество.
Жалбата на МО е неоснователна.
Твърдението,че М. на о. не е пасивно отговорната страна,тъй като с решение на НС ,обнародвано в ДВ бр.62/25.06.2002 год.е образуван национален военен университет ”В”,който е самостоятелно юридическо лице и правоприемник на преобразуваните военни училища,едно от които е и ВВУАПВО”П”гр. Шумен е несъстоятелно. ЗОВСРБ и Правилника за кадрова военна служба регламентират условията и реда за изпълнението на кадровата военна служба ,въз основа на сключен договор за кадрова военна служба,като професия в МО. Съгласно чл.122 ЗОВС/ редакция ДВ бр.112/95 год.,действаща към сключването на договора/договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на о. или с ръководителя на друго ведомство,или с упълномощени от тях длъжностни лица. В настоящия случай договорът за кадрова военна служба е сключен между ищеца и началника на ВВУАПВО”В”,като пълномощник на министъра на о. ,поради което служебното правоотношение по договора за кадрова военна служба е с М. на о. и е с конкретно място на изпълнение – ВВУАПВО”П”. Заявеното касационно основание – нарушение на материалния закон при определяне на дължимото обезщетение не е налице. В съответствие с разпоредбите на чл.49 ЗЗД съдът обосновано е извел извода си,че МО като възложител на работата следва да отговаря за причинените вреди понесени от ищеца при изпълнение на възложената му задача за отремонтирване на водопроводна инсталация в столовата на АТД.
Жалбата на ищеца П. е частично основателна.
Доводите за нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и необоснованост при определяне размера на обезщетението са основателни. Въззивният съд,след като е преценил събраните доказателства и въз основа на тях е направил своите фактически и правни изводи е определил размер на обезщетението,несъответен на болките и страданията на пострадалия. От заключението на СМЕ е установено счупване на прешлен с понижение в предната част с 8 мм и претърпяна черепно мозъчна травма,в резултат на които е определена 72 % трайна загуба на трудоспособност и ищецът е пенсиониран с инвалидност . Съдът е изложил конкретни мотиви относно характера на увреждането,продължителността и вида на лечението,затрудненията при движението и тенденциите в здравословното състояние с оглед телесното увреждане,но като е определил обезщетение в размер на 6 000 лв.,от което следва да се приспадне полученото обезщетение по чл.249 ал. 5 ЗОВСРБ от 1877,04 лв.,т.е. чисто дължимото обезщетение е в размер на 4 123 лв.,не е определил справедлив размер за възмездяване на причинените неимуществени вреди,за претърпените болки и страдания,който според настоящия състав следва да се определи на 10 000 лв.
По тези съображения въззивното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон,в частта,с която искът е отхвърлен за разликата от 6 000 лв. до 10000 лв.,т.е. за 4 000 лв. и се постанови друго,с което се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 4000 лв.
Основателен е доводът относно началния момент за дължимост на лихвата. Началният момент на дължимата законна лихва върху присъдените суми на обезщетението за имуществени вреди,изразяващи се в неполучен доход от трудово възнаграждение и разходи за лечение,се определя по общите правила за изискуемостта на вземането за обезщетение за вреди от непозволено увреждане,което възниква от датата на увреждането,т.е от този момент се дължи законната лихва върху сумата на обезщетението,макар че то се изразява в обезщетение на вреди от неполучавано трудово възнаграждение и разходи за лекарства,които имат характер на периодични платежи и съответно се касае не до еднократно настъпила щета,а до периодичност в нейното формиране. Затова решението следва да се отмени в частта,в която е определен началния момент на законна лихва 12.09.2003 год.,върху присъденото обезщетение за имуществени вреди,като за такъв момент се посочи 10.08.1999 год.-датата на трудовата злополука.
Неоснователни са доводите за присъждане на разликата до пълния размер на присъдените обезщетения за имуществени вреди,тъй като при определянето на размера съдът се е съобразил със заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Неоснователни са и доводите за присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати ползи от разликата между брутното месечно възнаграждение и определената пенсия до навършване на 65 год.възраст и бъдещи разходи за лечение,тъй като се обезщетяват само вредите,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 13/12.01.2007 год.постановено по гр.д. № 355/2006 год.на Варненския апелативен съд в частта,с която предявения от П. В. П. против М. на о. иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до 10 000 лв. ,както и в частта, в която е определен началния момент на законна лихва- 12.09.2003 год.,върху присъденото обезщетение за имуществени вреди,като за такъв момент се посочи 10.08.1999 год.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. на о. да заплати на П. В. П. на основание чл.49 ЗЗД допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 4 000 лв.,ведно със законната лихва,начиная от 10.08.1999 год. до окончателното изплащане.
Определя началния момент на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди,а именно – 10.08.1999 год.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: