О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 19.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 198/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД “Б” АД, гр. С. срещу решение № 57 от 08.04.2008 г. по гр. д. № 596/2006 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 39 състав решение от 12.12.2005 г. по гр. д. № 6746/2005 г. за отхвърляне на предявения от касатора ЗД “Б” АД, гр. С. срещу “Общинска з. компания” АД, гр. С. иск по чл. 402 ТЗ /отм./ във връзка с чл. 407 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 1 548.40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие от 25.07.2001 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на решаващия състав за липса на упълномощаване на виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач да управлява автомобила, с който са причинени вредите.
Касаторът счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос относно смисъла и приложното поле на разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за задължително застраховане /отм./ и по-точно следва ли ищецът в производството по чл. 402 ТЗ /отм./ да установява наличието на упълномощаване на виновния за пътно-транспортното произшествие водач от страна на собственика, ползвателя или държателя на МПС, с което е реализирано произшествието. Касаторът твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което и с оглед изричните указания на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, дадени в разпореждане № 182 от 11.12.2008 г., прилага следните решения: решение № 556 от 04.10.2005 г. по т. д. № 42/2005 г. на ВКС, І т. о.; решение № 667 от 09.10.2008 г. по т. д. № 295/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 289 от 23.04.2008 г. по т. д. № 3/2008 г. на ВКС, І т. о. и решение от 06.06.2007 г. по гр. д. № 3319/2006 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав.
Ответникът по касация – “Общинска з. компания” АД, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че е налице едно от поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за приложимостта на чл. 5 от отменената Наредба за задължителното застраховане в случая се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора иск по чл. 402 ТЗ /отм./. Следователно, изпълнено е главното условие за допускане на касационното обжалване.
От друга страна, осъществена е и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, обективирана в представените три решения, според която упълномощаването на водача за управление на автомобила може да се извърши и с конклудентни действия, каквито представляват фактическото предоставяне на регистрационния талон и ключовете на автомобила, както и з. полица по застраховка „Гражданска отговорност”.
Що се отнася до второто поддържано основание – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същото не може да се счете за доказано от представеното в тази връзка решение на СГС, доколкото в това решение наличието на упълномощаване на виновния водач от собственика на автомобила е прието за установено от събраните по делото гласни доказателства, т. е. упълномощаването е било предмет на изрично, пряко доказване от ищеца по иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 57 от 08.04.2008 г. по гр. д. № 596/2006 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав.
УКАЗВА на ЗД “Б” АД, гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30.97 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: