3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№262
гр. София, 20.03. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1029 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Стара З., срещу решение №275 от 06.07.2012г. по в.т.д. № 379/2012г. на Окръжен съд- Стара Загора, с което е потвърдено решение №216/05.03.2012г. по гр.д. № 2772/2011г. на Районен съд- Стара Загора, за осъждане на касатора да заплати на [фирма], София, на основание чл.403, ал.1 ГПК, сумата 25000 лева- обезщетение за вреди за периода от 02.02.2009г. до 16.04.2009г., причинени вследствие на непредявяване в срок на бъдещ иск, относно който е допуснато обезпечение по ч.т.д. № 48/ 2009г. по описа на Старазагорския окръжен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2010г. до окончателното заплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните материалноправни въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Еднаква ли е отговорността на ответника по иск по чл.403, ал.1 ГПК в хипотезата, ако не бъде предявен в дадения срок искът, по който е допуснато обезпечението, с останалите, предвидени в разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК, хипотези – ако искът, по който е допуснато обезпечението бъде отхвърлен или ако делото бъде прекратено?; 2. Намира ли приложение разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК в случаите, при които искът е заведен, макар и по-късно, и производството по него е висящо, а наложеното обезпечение е допуснато от съд при спазване законовата процедура?; 3. За да докаже настъпили вреди вследствие на наложен запор на вземането му към трето лице, следва ли ищецът в производството по чл.403, ал.1 ГПК да докаже, че това негово запорирано вземане е ликвидно и изискуемо? Касаторът е обосновал наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с липсата на практика по релевираните въпроси, поради което формирането на задължителна практика по въпросите би имало важно значение за правилното тълкуване и приложение на правната норма, съдържаща се в чл.403, ал.1 ГПК.
Ответникът, [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения от него отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че отговорността за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК е невиновна, като причинителят на вредата отговаря по см. на чл.51, ал.1 ЗЗД за всички преки и непосредствени вреди и не може да се освободи от отговорност дори и да установи, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска. Отговорността за вреди при обезпечаване на бъдещ иск се носи, ако той не е бил предявен в срок, дори искът да е основателен. Направен е извод, че след като искът, за който е било допуснато обезпечението, не е бил предявен в указания от съда едномесечен срок, лицето, срещу което е наложено обезпечението, може да претендира от касатора настъпилите за него вреди от наложеното обезпечение. Приети са за неоснователни доводите на жалбоподателя за недължимост на обезщетението по чл.403, ал.1 ГПК, поради висящност на предявения от него иск за вземането, за което обезпечението е допуснато и отменено впоследствие, поради непредявяването на иска в рамките на указания от съда за това срок. Според решаващия състав, при допуснатата обезпечителна мярка – запор на вземане на длъжника към трето лице / [фирма]/, ищецът по иска по чл.403, ал.1 ГПК е лишен от възможността, в качеството си на кредитор по това вземане, да получи плащане в размера, в който е наложено обезпечението – за 1 252 962,08 лева. Сочи се, че с оглед наложената обезпечителна мярка – запор върху парично вземане, ищецът е претърпял вреди, представляващи законна лихва, от забавеното изпълнение на неоснователно запорираното вземане, които не би претърпял, ако вземането не беше запорирано, и които не могат да се претендират от третото задължено лице,,Б.” АД, от страна на което, не е налице виновно поведение, с оглед връченото му запорното съобщение.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за приложението на чл.403, ал.1 ГПК и за доказването на вредите при обезпечителна мярка – запор на вземане на длъжника към трето лице, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.403, ал.1 ГПК, и обуславя изхода му, с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, поради което е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Осъществено е посочено от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, винаги когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизираните от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпроси: „1.Намира ли приложение чл.403, ал.1 ГПК, ако отмененото впоследствие обезпечение е допуснато за бъдещ иск, предявен след изтичане на дадения от съда срок по чл.390, ал.3 ГПК, производството по което е висящо?; 2. В хипотеза на чл.403, ал.1, пр.2-ро ГПК, ако наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице, при претендирани вреди – законна лихва върху запорираното вземане, необходимо ли е ищецът да докаже, че запорираното вземане съществува и е изискуемо?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 470 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №275 от 06.07.2012г. по в.т.д. № 379/2012г. на Окръжен съд- Стара Загора.
УКАЗВА на касатора, [фирма], Стара З., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 470 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.