1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№263
С., 13.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3029 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 176 от 18..03.2014 г., постановено по гр.д. № 26 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 967/10.10.2013 г. по гр.д. № 7604/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда с предназначение трафопост „Б.”, със застроена площ от 72 кв.м., с идентификатор 55871.514.6781.2 по КК на [населено място].
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
[община] е основала иска си на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Съдът е постановил решението си върху следните факти: процесният трафопост е въведен в експлоатация през 1983 г. и обслужва 308 бр.потребители на територията на [община], като за него е съставен акт за държавна собственост през 1995 г. и акт за общинска собственост през 2002 г. Направил е следните правни изводи: обшина П. сочи параграф 7, ал.1 ,т.7 ПЗР З. като правно основание за придобиване на собствеността и по делото следва да е установено, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че същото обслужва само територията на [община], както и че не е включен в усатнвния фонд на търговско дружество
Прието е, че няма доказателства, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината, доколкото е установено, че крайни потребители са различни потребители и обекти, т.е. трафопостъп обслужва обекти, собственост на трети лица, а не на самата община.
Извод, че не се касае за обект от техническата инфраструкпура на общината е обоснован и със законовата регламентиця, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от омента на въвеждане в екплоатация на трафопоста до датата на влизане в сила на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З.. Изложени са съображения, че изключение от правилото, че собствеността е държавна, се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация “Е.” да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело, не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил такъв обект по ал.2 .
Като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва пък от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./. По делото няма представени доказателства установяващи, че процесният трафопост съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на Общината, предвид на което и не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която, съгласно цитираните законови разпоредби, е държавна. Аналогична по отношение характера на тези обекти, като служещи за задоволяване на потребности от национално значение, е и последващата правна уредба – чл.68 ЗЕЕЕ /отм./, където е посочено, че всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на проиводство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електическа енергия.
Съдът е приел, че не е налице и втората предпоставка на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. за уважаване на иска- трафопоста да не е вписан в баланса на дружеството. Съгласно разпоредбата чл. 12 от Закона за електростопанството /отм./, дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”, т.е. след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл. 12, то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл 2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на изричен акт за това, поради което е без значение дали трафопостът е бил изрично заприходен, тъй като включването във фондовете на енергийното предпритие е следствие от факта, че е бил част от общодържавната енергийна система.
За неоснователно е прието направеното възражение, че текстът на § 7, ал. 2 от ПЗР на З., действал от момента на влизането му в сила през 1995 г. няма обратно действие, тъй като тази правна норма касае приложението на ал. 1 от същия параграф, поради което намира приложение едновременно с нея.
К. [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора енергиен обект страда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.,
2. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа,
3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./
4. След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. като: оборотна ведомост, от която се устаонвяват конкретните Д., които са включени в аланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост;
5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания,
6. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие
Касационното обжалване следва да се допусне по втория въпрос: ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и по четвъртия въпрос, като последния се доуточнява от съда, а именно: действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация „Енергетика”. Отговорът на посочените въпроси във въззивното решение е обусловил изходът на спора, като касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Липсва основание за допускане на касациионно обжалване по останалите въпроси.
Първият, третият и петият въпроси не са свързани с правните изводи на съда в атакуваното решение, които са във връзка с това, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР З., както и че обекта е предоставен на електроснабдителното дружество по силата на закона, поради което без значение са счетоводните записвания.
По шестия въпрос касаторът счита, че има противоречие между решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на ГПК-отм., съгласно което нормата на ал.2 на § 7 ПЗР З., приета през 1995 г. е от материалноправно естество и няма обратно действие и не засяга минали правоотношения и решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което ал.2 на § 7 ПЗР З. поражда действие едновременно с ал. 1 на същата норма. Решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е постановено по реда на ГПК от 1952 г.-отм. и е част от каузалната практика на съдилицата. По въпроса за тълкувателния характер на нормата на § 7, ал.2 ПЗР З., поради което същата има обратно действие от влизане в сила на нормативния акт, който тълкува, е налице непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о, сасно и решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176 от 18..03.2014 г., постановено по гр.д. № 26 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е отхвърлен предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда с предназначение трафопост „Б.”, със застроена площ от 72 кв.м., с идентификатор 55871.514.6781.2 по КК на [населено място].
В едноседмичен срок от съобщението касаторът [община] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 251.30 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: