О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 25.04.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 289 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 15.07.2011г. по гр.д.№4422/2009г.,с което е обезсилено решението на Софийски районен съд,54 състав от 13.02.2009г. по гр.д.№11887/2005г. и е прекратил производството по делото.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпроса за правомощията на съда да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на административни актове,обхвата на този контрол и свързан ли е той със задължението на съда по чл.4,ал.2 ГПК/отм./ да прилага закона еднакво спрямо всички,както и въпроса за приложимостта на чл.188,ал.3 ГПК/отм./.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците М. П. Г.,Б. М. П. и С. Л. Г. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване,тъй като в изложението не е формулиран конкретен правен въпрос,който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил крайните изводи на въззивния съд по предмета на спора.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. И. З.,действащ като [фирма] и [фирма] изразяват становище,че касаторът не е изложил основания за допустимост на касационното обжалване нито решения, на които въззивното решение да противоречи,поради което и не следва да се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В. Г. М. е предявила срещу М. П. Г.,Б. М. П.,С. Л. Г.,Т. И. З.,действащ като [фирма] и [фирма] иск за делба на празно дворно място,находящо се в строителните граници на [населено място],м.”Н. к.-К.”,с пространство от 1017кв.м.,съставляващо имот пл.№* от кв.* по плана на [населено място], м.” [улица]/сега [улица]/.
Пред въззивния съд обаче имотът е индивидуализиран като имот с идентификатор 68134.4083.751 с площ от 1964кв.м. с трайно ползване-високо застрояване и застроен,а като съсобственици на представената скица по кадастрална карта са посочени “Т.”О. и [фирма]. С оглед на тези данни въззивният съд е приел,че искът за делба е недопустим-предмет на делба е само дворно място в имот,който е образуван от два имота и в него е построена сграда,т.е. имотът не съществува във вида,описан в исковата молба,а има правно положение, сходно с това на обща част при етажна собственост и е загубил самостоятелното си значение.
Въпросът за правомощията на въззивния съд да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на административни актове касаторът поставя във връзка с доводите за незаконосъобразност на заповедта, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралния регистър с оглед на обстоятелството,че В. Г. М. не е посочена като съсобственик в разписния лист. Този въпрос обаче не е обусловил крайния извод на съда за недопустимост на предявения иск. Изрично въззивният съд е приел,че В. Г. М. има качеството наследник на Б. Б.,т.е. правата й не са отречени. Прието е,че искът за делба е недопустим с оглед настъпили след предявяването на иска промени в имота.
Поставя се и въпросът за приложението на чл.188,ал.3 ГПК/отм./ с оглед на обстоятелството,че имотът е въведен в регулация и нанесен в кадастралната карта по силата на административна процедура,проведена през 2009г.,към който момент делбеният процес вече е бил висящ. С оглед указанията,дадени в т.1 на ТР №1 по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за правомощията на ВКС да уточни и конкретизира правния въпрос според наведените в изложението към касационната жалба доводи, настоящият състав приема,че по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса за задължението на съда за цени и настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата /в случая нанасяне на имота в кадастрална карта/ с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване за правомощията на съда в хипотеза на настъпила такава промяна след предявяването на иска за делба.
Доводите на ответниците по касационна жалба,че в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК не е формулиран правен въпрос,който да е от значение за изхода на спора и да е обусловил крайните изводи на въззивния съд по спорния предмет следва да се приемат за неоснователни,доколкото в изложението е посочена правната норма,във връзка с приложението на която касаторът счита,че е налице основание за допускане на касационно обжалване и съображенията за това,които ВКС може да обобщи като уточни и конкретизира поставения въпрос.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.07.2011г. по гр.д.№4422/2009г. по описа на Софийски градски съд.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25.00лв./двадесет и пет/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: