Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
гр. София, 24.03.2010 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 998/2009 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БДЖ ЕАД чрез пълномощник адв. М срещу решение №2017 от 02.12.2008 по гр.д. 2625/2008 на Пловдивски окръжен съд , с което след отмяна на решение №30 от 14.07.2008г по гр.д. №371/2006г на Карловски районен съд ,по същество е уважен иск на П. Н. М. срещу БДЖ на основание чл. 74 от Закона за железопътния транспорт.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо и неправилно , постановено в нарушение на материалния закон ,при съществено процесуално нарушение и необосновано. Неправилно ищцата е приета за легитимирана по този иск ,щом не е закупила билет и необоснованно е прието наличие на друг превозен документ за нея , като е изведен решаващ извод ,че пострадалата е имала качеството на пътник . Предвид липсата на договор за превоз искът е следвало да се отхвърли. Неправилно решението на наказателния съд по чл. 78а от НК е подведено като задължително за ответника, който е превозна организация. Присъденото обезщетение е прекомерно, съображения са развити в жалбата .
Ответницата по касационната жалба П. Н. М. не е заявява отговор .
С определение №1010 от 04.08.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса има ли присъдата на наказателния съд или решението по чл. 78а от НК задължителен характер в граждански спор с превозвача по чл. 74 от ЗЖПТ,относно фактическите признаци на основанието за отговорност по този ред „при слизане или качване на пътник в превозно средство”, когато са произтекли вреди за здравето на пострадало лице .
По изведения въпрос ,обусловил допускане на жалбата до разглеждане , при основанието на чл. 291 т.3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното :
Отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник ,който се намира в превозното средство , качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е изпълнил задължението да си закупи предварително билет. Отговорността в случая е гаранционно обезпечителна , в обема на следващото се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от сключването на превозния договор. Основанията за освобождаване от нея са изчерпателно посочени в чл.75 от Закона за железопътния транспорт. Живота и здравето на гражданите, ползващи железниците , не е предмет на договора за превоз и вредоносното засягане на тези ценности е винаги непозволено, независимо от това дали лицето има закупен билет. Когато с влязла в сила присъда или заместващ акт на наказателния съд съставомерно е установено, че увреждането на пострадалия в качеството му на пътник е настъпило при слизане и качване в железопътния транспорт и това е обусловило отговорност на конкретно лице от състава на железниците , длъжно да следи за безопасното слизане и качване на пътници преди потеглянето на влаковата композиция , възприетото от наказателния съд е задължително за гражданския съд във връзка с обстоятелствата по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт, като легитимиран по иска срещу превозната организация е пострадалия. За случаите, при които увреждането не е настъпило при условиятата на чл. 74 от ЗЖПТ, пострадалите при произшествие или инцидент са трети лица и отговорността е по общия ред.
Предвид гореизложеното , касационната жалба на БДЖ ЕАД е неоснователна в основния си довод , че отговорността по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт към пострадал пътник , на който са причинени телесни увреждания при превоз , има за предпоставка предварителното закупуване на билет от последния, т.е че отговорността на превозната организация в случая е обусловена от сключване на превозен договор , както и че заместващото присъдата решение по чл. 78а от НК поначало не е задължително за превозната организация в качеството й на ответник по иска с правно основание чл. 74 от Закона за железопътния транспорт. Освен това по делото е установено ,че пострадалата е имала редовен превозен документ,издаден от ответника по негов образец и позволяващ безплатно или с намалени цени пътуване . Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението във връзка с отхвърления довод за съпричиняване от страна на пострадалата , изводите на въззивния съд в тази насока са основани на събраните по делото гласни доказателства и е безспорно изяснено , че ищцата е предприела качване във пътнически вагон на влак, спрял на железопътна гара , както и че вредите са настъпили в резултат на неупражнен контрол при потеглянето му. Тези вреди са обезщетени по справедливост , при предявен от ищцата занижен размер на иска , като съображенията на касатора за несобразяване с критерия по чл. 52 от ЗЗД , са немотивирани . Нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 281 т.3 от ГПК във връзка с формирането на решаващите изводи на съда, включително във връзка с обстоятелството кои разрешени по НАХД №9/2006г на КРС въпроси са задължителни за гражданския съд, въззивният съд не е допуснал . Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2017 от 02.12.2008
по гр.д. 2625/2008 на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: