4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№267
София.21.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3118/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. П., срещу решение № 179 от 30.06.2014 г. по т.д. № 197/2014 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 78 от 15.01.2014 г. по т.д. № 652/2013 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявения срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 30 258 лв., представляваща договорна неустойка за забава по чл.21, ал.1 от сключен на 19.01.2010 г. договор.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт. К. изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за неприложимост на чл.292 ТЗ и за недоказаност на хипотезата на чл.301 ТЗ. Счита, че тези изводи са и необосновани, предвид събраните по делото доказателства. Според касатора решението е неправилно и поради нарушение на чл.293, ал.3 ТЗ, тъй като ответникът не е оспорвал действителността на изявленията на болницата и не се е противопоставял на получаването на заявките по договора за периодична доставка на лекарствени продукти по факса, на който са изпращани, а напротив, отговорил е с отказ на някои от тези заявки. Подробни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска, с присъждане на разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правни въпроси, свързани с доказателствената тежест при хипотезата на чл.301 ТЗ и по приложимостта на разпоредбата на чл.292 ТЗ в случаите, когато предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, е стигнало не до представляващия търговеца, а до негов офис, с който офис са водени трайните търговски отношения между страните.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Методи Б., оспорва искането за допускане на касационно обжалване по съображения, че поставените правни въпроси не попадат в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК, а от друга страна се твърди, че не е мотивирано поддържаното допълнително основание. Изразено е и становище за неоснователност на касационната жалба, като в постъпилия по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор са развити подробни съображения, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел за безспорно установено, че страните по спора са били обвързани от договор за възлагане на обществена поръчка за периодична доставка на лекарствени продукти за нуждите на [фирма], по който е уговорен отлагателен срок за плащане – до 366 дни, след представяне на определени документи. Съобразявайки договореното между страните и тълкувайки договора, решаващият състав е счел, че изискуемостта на задължението на доставчика [фирма] зависи от фактически достигнала до адресата заявка по един от уговорените начини, вкл.и по посочения в договора факс, на който е следвало да се извършат заявките/с оглед предвидения кратък срок от 5 астрономически часа за доставка на заявените лекарствени продукти/.
След преценка на доказателствения материал по делото е изразено становище, че направените заявки от болницата са изпращани на факс/ 052/72 68 21/, формално непосочен в процесния договор, но предоставен на [фирма] от служител на [фирма], ползващ се за исковия период от последното дружество и вписан в информационната част на някои от издадените от него фактури, но това не може да доведе до извод, че заявките са направени по надлежния, уговорен между страните ред и начин, а от друга страна не би могло да се счете, че е налице изменение на договора. Предоставянето на факс от служител на доставчика не води до изменение на договора, поради липса на представителна власт на това лице, което е основано на възприета от съда недоказаност на хипотезата на чл.301 ТЗ. За неприложима е приета разпоредбата на чл.292 ТЗ, тъй като заявките не са достигнали до представляващия търговеца, а до един от неговите офиси.
По тези съображения съдебният състав на Апелативен съд – В. е приел, че задължението на доставчика не е станало изискуемо, поради което не може да се говори за неточно изпълнение по време.
С оглед на този извод, не са преценявани останалите предпоставки за основателност на предявения иск, както и възраженията за неизпълнен договор и за прихващане.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, счита, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт поради произнасяне по нередовна искова молба, в която претендираното неустоечно обезщетение не е конкретизирано по периоди в зависимост от твърдяните направени от ищеца заявки за доставяне на лекарствени продукти за исковия период и съответното неизпълнение от доставчика.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 179 от 30.06.2014 г. по т.д. № 197/2014 г. на Апелативен съд – В..
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 605.17 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: