О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
Гр. София, 04.04.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.дело № 948/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Б. Е. [населено място], чрез пълномощника адв. А. Г., срещу решение № 291 от 03.11.2014 г. по в.т.д. № 394/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 390 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 24/2014 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 725 от 09.07.2014 г., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Б. Е. против Е.-П. МРЕЖИ АД [населено място] за заплащане на сумата 45 448.66 лв. по частичен иск от 151 495.56 лв., формирана, както следва: 1/ заплатена цена по 14 бр. фактури за Ф. „С. 2” за периода от 11.10.2012 г. до 05.11.2013 г. в размер на 28 180.95 лв. от обща стойност 93 936.68 лв. и 2/ заплатена цена по 14 бр. фактури за Ф. „С. 3” за периода от 11.10.2012 г. до 05.11.2013 г. в размер на 17 267.58 лв., двете дължими за достъп до електроразпределителната мрежа на отпаднало основание, поради отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска.
В жалбата са изложени подробни касационни доводи за неправилно приложение на закона, въз основа на които се претендира отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените от касатора съдебно-деловодни разноски.
Моли се да бъде допуснато касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Има ли обратно действие влязлото в сила съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт по отношение на породените от него поради предварителното му изпълнение правни последици до отмяната му, т.е. по отношение на създадените с отменения административен акт права и задължения на адресатите по акта? 2. Може ли сложен смесен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи да породи валидни правни последици, въпреки отпадането с обратна сила на задължителен административноправен елемент /административен акт/ от смесения състав; както и, т.к. при отпадане на елемент от състава той остава незавършен, дали подлежи на връщане по чл.55 ал.1 ЗЗД платеното въз основа на незавършения фактически състав за периода на предварителното изпълнение на порочния административен акт до отмяната му?
Ответникът по касационната жалба – Е.-П. МРЕЖИ АД [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н.Банков с писмен отговор в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което моли да бъде оставено му в сила, с присъждане на сторените по делото разноски за всички инстанции.
За да се произнесе в рамките на настоящото производство, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за неоснователен, съставът на Варненския апелативен съд е приел, че основанието за заплащане на претендираните суми от ищеца на ответника е не решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. /за определяне на временни цени за достъп/, а сключените между страните писмени договори за предоставяне на достъп на ищеца до разпределителната мрежа, за да може да продава енергията си, произведена от неговите Ф.. Наличието на договорите се потвърждава от издадените фактури, надлежно осчетоводени от ищеца и заплатени от ответника. Достъпът е правото на използване на преносната и/или разпределителните мрежи за пренос на ел. енергия срещу заплащане на съответна цена. След законосъобразно проведена процедура по присъединяване на обектите на производителя към електро-разпределителната мрежа, за страните е възникнало нормативно установено задължение да уредят с писмен договор взаимоотношенията си по предоставяне на услугата „достъп” за осъществяване покупко-продажбата на произведената ел. енергия. Съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./, производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на съответната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Съгласно ал. 3 на същия член /в сила от 17.07.2012 г./, договорите по ал. 2 са условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия, включително изпълнението на договорите по чл. 93а и чл. 94а ал. 3 ЗЕ.
С оглед горното съдът е приел, че обстоятелството, че цената е регулируема от ДКЕВР и административният акт, с който това е сторено, е отменен, не означава, че такава цена не се дължи, поради отпадане на основанието за това. Изложени са съображения, че решението на ВАС за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР поначало няма обратно действие, а конститутивно такова занапред. Различен извод не следва нито от разпоредбата на чл. 177 ал. 1 ГПК /относно действието на отмяната по отношение на всички/, нито от тази на чл. 302 ГПК /предвид изразените становища на различни състави на ВАС досежно действието на нормата по време/. Дори да се счете, че такова обратно действие е налице, то не би могло да преуреди с обратна сила договорните отношения между страните. Недопустимо е подобно преуреждане на договорни правоотношения между търговци за минало време с решение на съд. Освен че договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили – чл. 20а ал. 1 ЗЗД, в случая сключването на договор е било и абсолютно задължително по силата на закона. Недопустимо е и преуреждането на договори с продължително /периодично/ действие, по аналогия с разпоредбата на чл. 88 ал. 1 ЗЗД. За минал период договорът е вече изпълнен, което е пречка за настъпване на последиците от развалянето чрез връщане на престациите по него. Прието е, че аналогията с нормата на чл. 88 ал. 1 ЗЗД е уместна, доколкото услугата „достъп” е консумирана от ищеца в процесния период, и то на договорно основание, като престацията, предоставена му от ответника, не може да бъде възстановена. Ето защо е счетено, че предявеният иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД не може да бъде уважен.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че са налице основанията за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Въпросът относно действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до съответните мрежи, с оглед породените от него поради предварителното му изпълнение правни последици е от значение за изхода на спора по конкретното дело, с което е изпълнено общото изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Независимо от обстоятелството, че касаторът обосновано се позовава на допълнителните предпоставки на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, след подаване на касационната жалба по него е формирана задължителна съдебна практика на отделни състави на ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК /решение № 155/11.01.2016 г. по т.д.№ 2611/2014 г., ІІ ТО, решение № 157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/2014 г., ІІ ТО и решение № 212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г., І ТО/, съдържаща разрешение, което се различава от даденото в обжалвания акт. Поради това решението на Варненския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационна проверка при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Вторият въпрос в изложението на касатора по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК от една страна е изцяло обусловен от отговора на първия, а от друга страна липсва формирана и изразена воля на съда по квалифициране източника на спорните правоотношения между страните в смисъла, вложен в конкретната му формулировка. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че спрямо него не се установява общият селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 291 от 03.11.2014 г. по в.т.д. № 394/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Б. Е. [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 908.97 лв., като го предупреждава, че при неизпълнение на указанието в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При представяне в срок на изискуемия платежен документ, делото да се докладва на Председателя на второ отделение на ВКС, ТК за насрочване на делото в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: