О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 268
София, 01.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1038/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
С. Ц. З. от [населено място], [община], чред процесуалния си представител адв. Хр. М. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 135 от 20.03.2012 година по гр.д. N 94/2012 година на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение от 20.12.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на Елинпелинския районен съд и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на кооперация „Прогрес”, [населено място], сумата 14 925,38 лева, дължима по сключен между страните договор за заем от 29.02.2008 г., ведно със законната лихва от 06.04.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото – иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Кооперация „Прогрес”, [населено място], [община], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани ясни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. В него е посочено, че съдът има задължение да обсъди всички ангажирани по делото доказателства и служебно да разпита страните, във връзка с твърденията им, на основание чл.7, ал.1 ГПК, вр.с чл.176, ал.1 от ГПК, т.е. поддържа се твърдение за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Изложени са и съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.291, ал.1, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсват както правни въпроси, така и обосновка относно наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не се позовава, нито представя практика на Върховния касационен съд или влезли в сила решения на други съдебни инстанции, които да съдържат разрешения, различни от приетите в обжалваното решение. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135 от 20.03.2012 година по гр.д. N 94/2012 година на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.