Решение №269 от 39919 по гр. дело №673/673 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е
 
                               № 269
               София   16.04.2009 година
 
                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 март две хиляди и девета година в състав:
                                      Председател:  Ценка Георгиева
                                             Членове:  Мария Иванова
                                                              Илияна Папазова
 
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  673/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по § 2, ал. 3 ГПК във вр. чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Л. и М. П. Т. , двете от гр. К., подадена от пълномощника им адв. З, срещу въззивно решение №257 от 07.12.2007г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 330/2007г. с което е оставено в сила решение № 156 от 27.07.2007г. по гр.д. № 274/2007г. на Кърджалийския районен съд, с което по предявеният от М. З. Д. и П. Т. Д. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е прогласен за нищожен договорът за доброволна делба, сключен между страните по делото на 15.06.2004г. и вписан под № 178/2004г.
Ответниците по касация М. З. Д. и П. Т. Д., двамата от гр. К., чрез пълномощника си адв. В молят решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор е за доброволна делба, което следва както от наименованието му, така и от спазването на изискуемата се съгласно чл. 35 ЗС форма за този вид договори, от факта на вписването му и от съдържанието му. Действително в съдържанието на договора има известно двусмислие и неяснота, но тя е вследствие незаконосъобразното поведение на страните, които са желаели прекратяване на съсобствеността в парцела, без да е осъществена преди това процедурата по чл. 201 ЗУТ. Неточната формулировка не може да се тълкува като намерение на страните да сключат друг по характер договор. Преценен с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД като договор за доброволна делба, същият е сключен в нарушение на закона – както на разпоредбата на чл. 19 ЗУТ, така и на чл. 201 ЗУТ, което го прави нищожен съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Срещу така постановеното решение касаторите Д. И. Л. и М. П. Т. правят оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и за необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Излагат доводи, че сключеният договор е за разпределение на ползването на съсобствения парцел, а не за делба на същия.
Решението е правилно.
Спорният въпрос относно характера на сключения между страните на 15.06.2004г. договор е решен от въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД. Договорът е именуван „договор за доброволна делба”; в него са посочени дяловете, които всяка от двете групи съсобственици получава; посочена е цената на всеки от дяловете; същият е изготвен в предписаната от чл. 35, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/ форма за действителност на този вид договори и е вписан на основание чл. 112, б. „г” ЗС, по реда на чл. 4, б. „г” от Правилника за вписванията. За наличието на воля на страните да прекратят съсобствеността сочи и предприетата процедура пред Експертния съвет по устройство на територията за изменение на регулационния план съобразно договора за делба, което не е осъществено поради липса на предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Действително дяловете са посочени в идеални части /които са конкретизирани по местоположение/, но то е поради неосъществена предварително процедура за изменение на регулационния план. Обстоятелството, че страните по делото са се споразумели всяка от тях да построи по един гараж в западната част на имота, не променя горните изводи основани на наименованието, формата и съдържанието на договора.
Предвид изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 257 от 07.12.2007г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 330/2007г.
 
Председател:
 
Членове:
 

Scroll to Top