Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
София, 24 юни , 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Галина Захарова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 706/2015 година.
Касационното производство по реда на чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалба на подс. В. К. В. от [населено място], чрез неговия защитник – адвокат Ю. Д., против въззивно решение на Софийския апелативен съд постановено по внохд № 697/2014 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание явно несправедливо.. Направените искания са за отмяната му и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наказанието при приложение на чл. 66 НК, за намаляване или отхвърляне на присъдените обезщетения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
Повереникът на частните обвинители изразява становище, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 7/13.01.2015 г., постановено по внохд № 697/2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е потвърдил присъда № 134/13.05.2014 г., постановена по нохд № 4709/2013 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 7-ми състав, с която подс. В. К. В. е бил признат за виновен в извършени престъпления: по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, налагайки му при условията на чл. 54 НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и го е оправдал да е извършил две самостоятелни престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 НК и по чл. 157, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като при условията на чл. 54 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 НК е определил за изтърпяване едно общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим. Уважил е предявените граждански искове от двамата граждански ищци за по 10 000 лв., отхвърлил ги е в останалата им част, решил е въпроса за веществените доказателства и е присъдил държавна такса и направени разноски.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Възраженията по това касационно основание, по същество се свеждат до твърдения, че съдът е ограничил процесуалните права на подсъдимия, като страна в процеса, поради неизследване обективно, всестранно и пълно на доказателствата по делото, нарушения на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 НПК и необсъждане в задълбоченост на доводите на защитата.
Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, счита направения довод за изцяло неоснователен. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. В. В., така както се твърди в жалбата. За да са налице такива е необходимо съдът да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното съдебно производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата. Всички данни от доказателствените източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал. При това същите не са възприети превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Въззивната инстанция по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверила изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното й убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за подсъдимия, възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Съдебният акт не страда от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подс. В., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, подробно посочени в мотивите, приложените писмени доказателства, експертните заключения, веществените доказателствени средства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна съставите на посочените престъпления, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е негово задължение отново да анализира подробно доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа, не се правят различни фактически констатации.
Неоснователни са и конкретно направените оплаквания по този довод. Няма нарушение на процесуалния закон по отношение прецизността на обвинението, така както е посочила и въззивната инстанция, твърдяната липса на мотиви и неправилна преценка на доказателствата, достоверността на показанията на св. Н. и Ф. Д. и наличните противоречия в тях, като в тази връзка са изложени подробни и убедителни съображения, които се възприемат и от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. Второинстанционният съд е отговорил законосъобразно и на доводите във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения по чл. 236, ал. 1, чл. 223, вр. чл. 64 НПК – стр. 8, за кредитирането на показанията на посочените свидетели. Както правилно е посочено в заключение, съставът на престъплението е осъществен както от обективна така и от субективна страна.
В тази връзка и въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на събраните доказателства е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля направените от подсъдимия и неговата защита възражения. Изложил е точни и убедителни съображения кои от доказателствените средства се кредитират и кои не и на кои се гради направения извод за виновността му. В тази връзка се е позовал и на изложените съображения от решаващата инстанция, които е споделил напълно. Последната подробно е обсъдила направените от защитата на подсъдимата доводи досежно свидетелските показания, относно недоказаността на обвинението в мотивите си и точно е посочила защо не ги приема за основателни. Изложеното е законосъобразно, основаващо се на пълна преценка на данните по делото, поради което настоящата инстанция счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото основание за възобновяване – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по него се отнасят до неправилна според защитата преценка на събраните доказателства и от там, за незаконосъобразен извод, че подс. В. е извършил посочените престъпления.
И според настоящата инстанция по реда на посоченото производство, направените правни изводи и от предходният съд, при приетата за установена фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, че подс. В. е осъществил състава на тези престъпления, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото и кредитирани данни от гласните доказателствени средства, от приложените писмени и веществени доказателства и от експертните заключения. Установеното от тях, правилно оценено и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалните изисквания по чл. 303 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени съставите на тези престъпления. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършени престъпления от подсъдимия по посочените квалификации, е напълно законосъобразен. Съдът в мотивите си е изложил подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на извода по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посочените деяния, съответства на приложимия в случая материален закон. Точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимия. Наличните противоречия в данните от гласните доказателствени средства са били обсъдени подробно и задълбочено, като действителното съдържание на нито едно от тях, не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценяване на базата вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В настоящият случай е направил вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно В., като извършител на деянията.
По своята същност възраженията в жалбата, че подсъдимият не е извършил престъпленията, се свеждат до оспорване обосноваността на съдебният акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство. Не може да се установяват нови фактически положения, затова и процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание – чл. 348, ал. 1 НПК. В мотивите на съда внимателно е обсъдено наличието на обективната и субективна страна на деянието, извършените инкриминирани действия на този подсъдим, като правилно е било прието, че са налице всички елементи на съставите на престъпленията.
Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводът на съда, относно потвърждаването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в негова подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани данни и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основата на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на подс. В. в осъществяване на съставите на инкриминираните деяния. Същите са правилно квалифицирани както бе посочено по – горе и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.
В тази връзка, наведените в жалбата доводи, не могат да бъдат споделени. Подс. В. е осъществил съставите на престъпленията по чл. 157, ал. 3, вр. чл. 26 ал. 1 НК и по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Поради това е законосъобразен направеният извод, че деянията са съставомерни от обективна и субективна страна. Въззивната инстанция е изпълнила изискванията на материалния и процесуалния закони за формиране и отразяване в мотивите към решението, вътрешното си убеждение относно извършените деяния и личността на дееца. Мотивите са изготвени в съответствие с правилата по чл. 339, ал. 2 НПК, извършена е била служебна ревизия на атакувания акт по реда на чл. 313 и 314 НПК и е отговорено подробно на доводите в жалбата.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри законосъобразно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. В. В. е осъществил съставите и на двете престъпления. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на въззивния съдебния акт.
С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт, също следва да бъдат отхвърлени.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения:
Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията за всяко от извършените престъпления, са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че тя следва да бъде определена при условията на чл. 54 НК.
И според настоящият съдебен състав, по реда на посоченото производство, наложените по вид, размер и начин на изтърпяване наказания са напълно справедливо. Те изцяло съответстват на тежестта на конкретните посегателства, на данните за личността на дееца, на целите по чл. 36 НК. По нататъшно снизхождение няма да съответства на задачите на наказателната репресия. Точно са приложени и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 НК. Съдът е определил справедливо по размер наказание за всяко едно от извършените престъпления и законосъобразно е определил за изтърпяване по – тежкото от тях, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода.
Неоснователно е й искането за приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. По делото е безспорно установено, че самата специфика на извършените деяния: техния брой, блудство с три деца /доколкото е доказано и с непълнолетния Т. Д./, показват не високата устойчивост на нравствените и правни възгледи на подсъдимия и позволяват да се приеме, че в извършването им са намерили израз тясно индивидуални свойства на личността му. Посочените обстоятелства, налагат необходимост от ефективно изтърпяване на общо определеното наказание, за да бъдат обезпечени в пълна степен от една страна индивидуална корекция в поведението на подсъдимия и от друга да се въздейства предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Справедливо по размер са определени и размерите на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди от пострадалите. Точно са отчетени принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД от предходните инстанции, взети са били в пред вид всички значими обстоятелства в тази връзка, които не изискват някаква корекция от настоящата инстанция.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд по реда на посоченото производство счита, че жалбата се явява изцяло неоснователна поради което следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 7/13.01.2015 г., постановено по внохд № 697/2014 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав.
Председател:
Членове: