Решение №269 от 42522 по гр. дело №7/7 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269

Гр.София, 01.06.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1144/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3854/23.03.15 г. и частна жалба вх.№ 5354/03.08.2015 г., уточнена досежно предмета й с Допълнение № 1390/08.02.2016 г., подадени от А. Б. М. от [населено място], срещу разпореждане от 22.12.2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, ІV-ти състав по в.гр.д. № 4012/2014 г., постановено по молба на И. Г. Ж. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в издадения по делото изпълнителен лист и касаеща вписаното правно основание на уважения иск – чл.240 ал.1 ЗЗД. С обжалваното разпореждане молбата е счетена за основателна, като е разпоредено издаването на нов изпълнителен лист с правилното правно основание – чл.538 от ТЗ, както и унищожаване на сгрешения изпълнителен лист преди връчване на новоиздадения.
Обжалването е предприето в законоустановения срок по чл.407 ал.1 ГПК, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Оплакванията на частната жалбоподателка са за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, основани както на пороци на целия исков процес, приключил с влязло в сила решение относно присъдената сума от 130 100 евро на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.534-538 ТЗ, така и на пороци на самия акт за корекция на издадения по делото изпълнителен лист, подробно изложени. Петитумът е за отмяна на разпореждането и обезсилване на издадения по него изпълнителен лист, ведно с всички законни последици, като до съда се отправя и отделно искане за спиране на образуваното въз основа на порочния изп. лист производство по и.д.№ 20158490400711 на ЧСИ А. П..
Насрещната страна И. Г. Ж. с писмен отговор, подаден чрез пълномощника й – адв. В.-П., счита обжалваното разпореждане за правилно и моли за неговото потвърждаване, а искането за спиране моли да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
За да се произнесе по съществото на частните жалби, с оглед инвокираните оплаквания и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, прецени следното:
Изпълнителният лист следва да преповтаря осъдителния диспозитив на съдебното решение /друг подлежащ на изпълнение акт на съда/. Всяко несъответствие между диспозитива и отразеното в листа представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по съответния законов ред, в този смисъл е и изричната норма на чл.406 ал.4 ГПК, вр. чл.247 ГПК. Допустимо е страната да предяви няколко искания за отстраняване на различни очевидни фактически грешки. Искането не е ограничено с нарочен преклузивен срок, стига да е налице правен интерес от исканата поправка. Тя се извършва от съда, допуснал грешката. Също и формата на акта за поправка на очевидна фактическа грешка е идентична с тази на акта, с който или въз основа на който грешката е обективирана. Неспазването на процедурата по чл.247 ал.2 ГПК не представлява самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт /още повече в хипотеза на едностранно развиващо се производство /чл.405 ал.1 изр.2 ГПК/, което става двустранно след образуване на изпълнителния процес/. Правата на насрещната страна да изложи своите защитни възражения в този случай се реализират по пътя на обжалването. Предметът на съдебния контрол по чл.247 ал.4 ГПК по начало не обхваща проверка на акта, който се коригира, в какъвто смисъл са основните оплаквания на частния жалбоподател, а само условията за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
С оглед изложеното по-горе съдът констатира, че молбата на И. Г. Ж. за извършване на корекция в предходно издадения от САС изпълнителен лист по отношение на правното основание за заплащане на присъдената в нейна полза парична сума е както допустима, така и основателна. В отклонение от диспозитива на потвърденото от САС решение № 746 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 12957/2009 г. на СГС, ищцата е получила издаден изпълнителен лист, според който отв. А. Б. М. е осъдена да й заплати сумата 130 100 евро на основание чл.240 ал.1 ЗЗД, вместо на основанието, фигуриращо в изпълняемото решение – чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 534-538 ТЗ. С обжалваното разпореждане от 22.12.2014 г. е постановено погрешното основание да се замени с това по чл.538 ГПК, което по същество съответства на указаното в диспозитива на решението по гр.д.№ 12957/2009 г. на СГС. Както вече се отбеляза, възможността за подобна поправка е нормативно уредена. Поправката е извършена от компетентния съд, след правилна констатация за наличие на твърдяното от молителя фактическо несъответствие. Указанията за връщане и унищожаване на сгрешения изпълнителен лист преди връчването на поправения са от организационно-деловодно естество, предвид забраната за едновременно съществуване в правния мир на два изпълнителни листа въз основа на едно и също изпълнително основание – чл.408 ал.1 ГПК, и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. В допълнение следва да се посочи, че не само решението по спора относно сумата от 130 100 евро е влязло в законна сила и не може да бъде обект на преюдициален инстанционен контрол във връзка с обжалваното разпореждане по чл.406 ал.4 ГПК. Влязло в сила е и първоначалното разпореждане от 23.09.2014 г. на САС за издаване на изпълнителен лист въз основа на това решение, потвърдено с определение № 244/15.05.2015 г. по ч.т.д.№ 1300/2015 г. на ВКС, ІІ ТО.
По изложените съображения разпореждането от 22.12.2014 г. следва да бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно.
Искането за спиране на образуваното изпълнително производство следва да се остави без уважение, т.к. не е налице никое от основанията, изчерпателно посочени в чл.432 ГПК за спиране на изпълнението, както и с оглед неоснователността на разгледаните по-горе частни жалби против разпореждането за поправка на издадения изпълнителен лист.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.12.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, ІV-ти състав по в.гр.д. № 4012/2014 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. М. за спиране на производството по изп.д. № 20158490400711 на ЧСИ А. П..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top