3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 12.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №191/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 4920 от 07.09.2011 г. на Софийски градски съд по гр.д. №4577/2011 г., с което е отменено първоинстанционното решение и отхвърлен искът на касатора срещу А. И. С.,Р. С. С. и С. А. С. за обявяване на относителна недействителност, съгласно чл. 135 от ЗЗД на договор за дарение по нот.акт №40, т.І , рег. № 2441, н.д. №35/2008 на нотариус Б. с р-н на действие СРС , по силата на който първите двама ответници са се разпоредили в полза на третия със собствения им недвижим имот. Навеждат се доводи и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалвания акт.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 или т.2 от ГПК, евентуално са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба не изпращат отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен искът на касатора срещу А. И. С., Р. С. С. и С. А. С. за обявяване на относителна недействителност, съгласно чл. 135 от ЗЗД на договор за дарение по нот.акт №40, т.І , рег. № 2441, н.д. №35/2008 на нотариус Б. с р-н на действие СРС , по силата на който първите двама ответници са се разпоредили в полза на третия със собствения им недвижим имот, съставът на въззивния съд е приел, че към датата на сключване на атакуваната на основание чл.135 от ЗЗД сделка-18.03. 2008 г. ищцовото дружество не е било кредитор на лицето-прехвърлител по сделката и следователно не е активнолегитимиран носител на правото на отменителен иск. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на обстоятелството, че [фирма]-София е придобило вземането на [фирма] към [фирма] по договор за кредит от 14.11.2006 г. чрез договор за цесия сключен между банката и ищцовото дружество на 30.09.2008 г., който е съобщен от страна на цедента на длъжника, респективно на А. И. С. в качеството му на поръчител по кредита едва през м.октомври 2009 г.. Или при положение, че цесията, по силата на която ищецът е придобил вземането си срещу ответника като поръчител, е сключена и съобщена на длъжника след разпоредителната сделка с имущество на последния, то ищецът не е имал качеството на кредитор и следователно не е активнолегитимирана страна по иска.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, който може да се обобщи, конкретизира и сведе до това, дали правото на отменителен иск по чл.135 от ЗЗД на цедента преминава в цесионера, независимо от това, дали атакуваната като относително недействителна разпоредителната сделка с имущество на длъжника е сключена преди самата цесия и нейното съобщаване на длъжника.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, евентуално е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. Приложената от самия касатор под формата на преписи от съдебни актове практика на ВКС : Р №663 от 20.03.1969 г. по гр.д. №250/69 на І г.о. на ВКС и Р №179 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1198/2010 г. на ГК , обаче е несъотносима към така поставения правен въпрос, тъй като се отнася само до приложението на чл.135 ал.3 от ЗЗД, каквато хипотеза не е налице в случая, нито изобщо е разглеждана от съдилищата.
От друга страна липсата на установена съдебна практика по конкретния правен въпрос обосновава наличие на основание за допускане до касация , съгласно т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК- въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като, когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС/ така т.4 от цит. ТР №1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г./.Ето защо това основание за допускане до касация е налично и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4920 от 07.09.2011 г. на Софийски градски съд по гр.д. №4577/2011 г..
УКАЗВА на касатора [фирма]-София да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 423,70 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: