1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
ГР. С., 01.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1250/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационнната жалба на А. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д №319/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение след развода на страните упражняването на родителските права за малолетното им дете И. Т. – род. през 2005 г., е предоставено на майката, а на бащата е определен разширен режим на лични отношения с детето.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й допълнителни основания. Твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и съдилищата / без да я сочи конкретно/ по материалноправния въпрос за предоставянето на родителските права за упражняване от родителя, който може да ги упражнява в пълен обем, като има всички условия и качества за това; предоставянето следва да е в интерес на детето, изследван след установяване на всички относими обстоятелства с обсъждане на доказателствата по делото, както изискват законът и практиката по прилагането му. Според касатора не са обсъдени конкретно възрастта на детето и привързаността му към бащата, отразени в социалния доклад и така не е постигнат правилен избор на родителя, който да упражнява правата.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице. В. съд е приел, че и двамата родители имат добри родителски качества, желание и възможност да отглеждат и възпитават детето. След фактическата раздяла на страните през 2010 г. детето живее постоянно с майка си и поддържа редовни и несмущавани контакти с баща си. Привързано е и към двамата си родители, които полагат непрестанна и адекватна грижа за бита и възпитанието му. Майката е предпочетена при решаване на спора за упражняване на родителските права, поради ниската възраст на детето, привикването му със семейната й среда и създадените там положителни навици / вкл. за учебни занимания/. Преценено е, че рязката смяна на семейната среда с предоставяне на родителските права на бащата може да предизвика стрес у детето, а и това не се налага с оглед установено добрите условия за отглеждането и възпитанието му при майката и редовните му контакти с бащата.
Изводите на въззивния съд по поставения въпрос относно водещия при решаване на спора интерес на детето са в съответствие със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата / ППВС №1/74 г., р. по гр.д. №1420/10 г. и №516/12 г. на трето г.о. на ВКС и др./. Въпросът е широко застъпен в практиката на съдилищата по делата за предоставяне упражняването на родителските права след развода. Тази практика, следвана и от въззивния съд в случая, се стреми да обхване и съобрази многообразието на житейските обстоятелства и заедно със закона следва тенденция на усъвършенстване в разрешаването на споровете за родителски права, за да се постанови и постигне най- доброто в интерес на детето. Затова не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр .д. №319/12 г. от 28.06.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: