2
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 270
гр. София, 10.10.2017 г.
на съдия Боян Цонев – докладчик по гр. дело № 923/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено в закрито заседание на 09.10.2017 г.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 119/07.10.2016 г., постановено по възз. гр. дело № 325/2016 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 220/05.05.2016 г. по гр. дело № 1921/2015 г. на Бургаския окръжен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на К. С. К. сумата 51 130 EUR, представляваща връщане на заета сума по договор за заем от 11.11.2008 г., и сумата 15 590 EUR, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.11.2012 г. – 10.11.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.11.2015 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавната такса по делото.
При докладването на делото за подготвяне и произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК в закрито заседание, насрочено за 12.10.2017 г., докладчикът констатира, че с касационната жалба жалбоподателят е направил и искане по чл. 282, ал. 2 от ГПК за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. Във връзка с това свое искане, касаторът поддържа, че не следва да внася обезпечение, тъй като процесният договор за заем от 11.11.2008 г. е обезпечен с договорна ипотека от същата дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, при направено искане за спиране изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение за парични вземания, молителят-касатор е длъжен да представи надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. Сочената от жалбоподателя, договорна ипотека, не представлява такова надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като той не е внесъл „присъдената сума“ по сметка на ВКС (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2/2012 от 24.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/2012 от 31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС).
В случая размерът на надлежното обезпечение, което касаторът следва да внесе за спиране на изпълнението, възлиза на сумата 130 492.98 лв. (изчислена по фиксирания курс на БНБ). Жалбоподателят не е представил по делото доказателства за такова дадено (внесено) от него надлежно обезпечение в посочения размер, съгласно цитираната разпоредба на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, поради което следва да му бъдат дадени указания за това.
Предвид горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ съобщение, ведно с препис от настоящото разпореждане, на жалбоподателя [фирма], с указания, че следва да представи по делото доказателства за дадено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – документ за внесена по сметката за обезпечения на ВКС на сумата 130 492.98 лв.
След изпращането на съобщението с горните указания, делото да се докладва не по-късно от 11.10.2017 г. за подготвяне и произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК в закрито заседание, насрочено за 12.10.2017 г.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: