О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 271
гр. София, 26.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05.04., две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2656/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. Д. Б., действаща като [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 1179 от 01.09.2016 г., постановено от САС, І ви с-в по т.д. №1188/2016г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 1877/15.12.2014 г. , постановено по т.д. №4075/2011 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр.София сумите от: 18 963,39 лева-наемна цена по договор за наем на фасадно скеле от 15.12.2009 г. и допълнителни споразумения към него , ведно със законната лихва от 07.10.2011 г. до окончателното плащане, 111,60 лева-консумативни разходи, 12 786,38 лева- обезщетение на основание чл.233 ал.1 ЗЗД за невръщане на движими вещи след прекратяване действието на договора за наем, в 255,12 лева-неустойка за забава по т.50 от ОУ на договора за наем и доп.споразумения, както и в частта за присъдените разноски пред двете инстанции.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор от страна на своя процесуален представител изразява становище за липса на основание за допускане на касация.
Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на 400 лева- адв. възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани до уважените размери така предявените обективно, кумулативно съединени искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Исковете се основават на сключен между страните по делото договор за наем на фасадно скеле от 15.12.2009 г. и допълнителни споразумения към него, по силата на които наемодателят-ищец е предоставил на ответника, касатор в настоящото производство, всички елементи на договорения вид скеле модел „У. 70” , което се установява от съдържанието на приетите като доказателства по делото двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. От последните, една част са подписани от страна на изрично упълномощени от наемателя лица, а за останалите е налице презумпцията по чл.301 ТЗ: издадените от наемодателя фактури за предоставените елементи и съответните суми, посочени като дължима наемна цена по договора, са отразени коректно в счетоводството на наемателя [фирма], т.е. последният не само не се противопоставил, но и изрично е признал задължението за заплащането на отразените в самите ф-ри суми. Не е прието за доказано твърдението на наемателя, че заплатените от него по абстрактната сделка запис на заповед 10 000 лева са във връзка с погасяване на задълженията по каузалната сделка-договора за наем. От страна на съда е констатирано погасяване на част от задълженията чрез плащане на сумата 20 000 лева от страна наемателя, като спрямо този погасителен способ е приложена разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД относно поредността на погасяването. За получения в резултат на това остатък от претендираните от страна на ищеца,наемодател на скелето, вземания, исковите претенции са уважени.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси: за приложимостта на чл.301 ТЗ при приемане на изпълнение на нещо различно от уговореното, имало ли изпълнение на договора от наемодателя при предоставяне на вещи различни от уговореното в договора за наем, за доказателствената стойност на предавателните протоколи, за възприемането от съда на съдържанието на фактурите по делото, за противоречие с данъчните закони при присъдени като дължими наемни вноски суми, за които липсва фактуриране, както и за начисляване на неустойка за забава върху тях, за необоснованост на изводите на съда, относно плащането по записа на заповед като такова с липсващ погасителен ефект.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В настоящия случай така формулираните въпроси са фактически, а не правни, доколкото отговорите им зависят от конкретната фактическа специфика на всеки отделен казус, а не от съдържанието на конкретна правна норма. Отделен е въпросът, че същите се основават на факти, различни от приетите за доказани от съда в настоящия случай и в този смисъл не са обусловили правораздавателната му воля, изразена в обжалваното решение. Следователно липсва първата предпоставка за допускане до касация: формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който да се постави на преценка по допълнителните критерии за допускане до касация, уредени в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
Не са обосновани , нито дори конкретно посочени в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, каквито и да е допълнителни критерии по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК за допускане до касация.
С оглед изложеното липсва основание за допускане до касационно обжалване по процесната КЖ. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред ВКС в размер на 400 лева-платено адв. възнаграждение , с оглед представените към отговора на КЖ договор за правна помощ и отбелязването в него на самото плащане.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1179 от 01.09.2016 г., постановено от САС, І ви с-в по т.д. №1188/2016 г..
ОСЪЖДА А. Д. Б., действаща като [фирма] със седалище [населено място] да заплати на [фирма]-гр.София разноските пред ВКС в размер на 400 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.