О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 5245/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. на о. и н. , чрез процесуалния представител главен експерт Ю. Т. , против решение № 111 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 2454/2007 г. по описа на Софийски градски съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационната жалба П. Е. Б. изразява становище за липса на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Евентуално, в случай на допускане на такова, поддържа че решението е правилно.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Делото има за предмет предявен иск с правно основание чл. 59 КТ. Ищцата твърди, че била в трудови правоотношение в продължение на повече от 25 години с Помощно училище „Паисий Хилендарски” – с. В., община М., където заемала длъжността „готвач в кухня”. Със заповед № РД 14-139/30.06.2006 г. на министъра на о. и н. учебното заведение било закрито и със заповед № 239/23.08.2006 г. на директора на училището била уволнена на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ. Твърди, че по силата на т. 5 от колективния трудов договор от 03.11.2004 г., сключен между работодателя и синдикалната организация на Синдиката на българските училища, чийто член е била и ищцата, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да изплати на работника петкратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Работодателят не изпълнил това си задължение, след закриване на учебното заведение същото няма правоприемник, но предвид статута му на държавно училище, за задължения към работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения следва да отговаря МОН. По изложените съображения иска осъждане на ответното министерство да й заплати сумата 1205,10 лв. – обезщетение по чл. 5 КТД.
С обжалваното въззивно решение съдът е разгледал съществен материалноправен въпрос – при закриване на държавно учебно заведение по смисъла на чл. 10 ЗНП кой остава отговорен за възникналите преди закриването му задължения, произтичащи от трудови правоотношения, в случай, че с акта за закриването му или с нормативен акт този въпрос не е уреден.
Въпросът е съществен, тъй като касае основателността на иска и от разглеждането му зависи законосъобразното решаване на конкретния правен спор, както и на всички дела, имащи подобен предмет /предявени вземания на работници и служители на закрити държавни учебни заведения за суми, произтичащи от съществувалите преди закриването и уволнението им трудови правоотношения/.
Доказано е и противоречивото му решаване от съдилищата. От приложените копия от влезли в сила съдебни решения, както и от приложеното определение на ВКС е видно, че част от съставите приемат, че при непосочване в акта за закриване или в нормативен акт на правоприемник на активите и пасивите на закрито държавно учебно заведение, за такъв следва да се счита М. на о. и н. /в този смисъл са приложените решение № 356 от 21.01.2008 г. по гр.д. № 1488/2007 г. на СГС, решение от 13.05.2007 г. по гр.д. № 21603/2006 г. на СРС, решение по гр.д. № 2918/2007 г. на СГС, решение от 11.02.2008 г. по гр.д. № 2898/07 г. по описа на СГС/. Други състави приемат, че в такива случаи липсва правоприемство, М. на о. и н. не е носител на задълженията към работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения със закритите учебни заведения и не е пасивно легитимирано да отговаря по искове с предмет такива вземания /в този смисъл са следните приложени съдебни актове: решение от 28.02.2007 г. по гр.д. № 2111/2006 г. на СГС, решение № 149 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 3698/2007 г. по описа на СГС, решение № 179 от 23.06.2008 г. по гр.д. № 3834/2007 г. на СГС, определение № 578 от 21.11.2006 г. по гр.д. № 402/2006 г. на ВКС/.
С оглед разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК, М. на о. и н. е освободено от заплащане на държавни такси.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 2454/2007 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: