3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№274
гр. София, 27.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 април , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2628/16 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК Л. И. със седалище С. срещу решение №2254 от 19.11.2015 г. на САС по в.гр.д. №2320/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение №1519/05.03.2015 г. по гр. д. № 11292/2012 г на СГС, Т.О., 16 с-в , с което е бил отхвърлен искът с правно основание 274 ал.1 КЗ-отм. на касатора срещу К. Р. Н. частично предявен за сумата от 37 500 лева, ведно със законната лихва от 15.08.2012 г. до окончателното плащане, от общо 75 000 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правния въпрос от значение за изхода по спора е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация не изпраща писмен отговор със на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.08.2005 г. на автомагистрала „Х.” ответникът като водач на МПС нарушавайки правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 на ЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Ц. Г. на 42 г., след което е избягал от местопроизшествието. Последното представлява престъпление по чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.66 НКи лишаване от правоуправление на МПС. С влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.407 ал.1 –отм. от ТЗ ответникът по настоящия иск е бил осъден да заплати на ищцата по него Е. В.-майка на загиналия при ПТП сумите от :75 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й 9 438,07 лева-лихва за периода 07.07.2006 г. -11.06.07 г. и 46 176,94 лева –законна лихва върху главницата за периода от 12.06.2007 г. до 11.07.2012 г., които суми в общ размер на 130 019 лева са заплатени от ищцовото застрахователно дружество на майката на загиналия в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на МПС.
Според решаващия спора въззивен съдебен състав не е доказан един от елементите на сложния съдебен състав пораждащ правото на регресен иск на застрахователя срещу делинквента, чиято ГО като водач на МПС е била обект на застраховане и е била ангажирана в лицето на застрахователя спрямо увреденото от ПТП лице, а именно: отклонение от проверка за алкохол по смисъла на чл.274 ал.1,гт.3 КЗ-отм.. В обжалваното решение са развити съображения, че напускането на местопрестъплението като елемент от деянието на престъпния състав на чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК не може да се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол при липса на данни за реално предприети действия от контролните органи в тази насока. С оглед на изложеното е направен и извод за липса на основание за ангажиране регресната отговорност по чл. 274 ал.1 т.1,предл.3 КЗ-отм. на делинквента спрямо застрахователя в хипотезата на отклонение от страна на първия от проверка за употреба на алкохол и искът, предявен на това основание е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора следния правен въпрос: относно наличие на основание за ангажиране на регресната отговорност спрямо застрахователя по задължителна застраховка на ГО на водач на МПС, когато последният е избягал от местопрестъплението, като е осъществил престъпния състав на чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК, което е установено с влязла в сила присъда или приравнен на такава по последици съдебен акт и кога може да се приеме, че това деяние представлява отклонение от проверка за употреба на алкохол, с оглед приложението на чл. 274 ал.1,т.1,предл. трето.
Така поставеният въпрос е от значение за изхода по спора, доколкото именно в отговор на него са изложените в обжалваното решение съображения на въззивния съд при обосноваване на правораздавателната си воля. Налице е и задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса: Р №152/05.11.2014 г. по т.дело № 2080/13 на състав на Първо т.о., за проверка за съответствие, с което, и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2254 от 19.11.2015 г. на САС по в.гр.д. №2320/2015 г..
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 750 лева по специалната сметка на ВКС и да представи документ за това в деловодството на съда в едноседмичен срок.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.