Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
София 31.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 434 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Й. Д. Н. от гр. Р. против въззивно решение № 183 от 22.10.2007г.по в.гр.д. № 314 по описа за 2007г.на Варненски апелативен съд,с което е обезсилено решение от 4.04.2007г. по гр.д. № 397/2006г.на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Посоченото касационно основание е чл.218б ал.1 б.”в”от ГПК/отм./ – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и в зависимост от порока,който счете,че е налице или да реши въпроса по същество,като уважи предявения иск, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./,с който се оспорва жалбата и се иска да бъде оставено в сила обжалваното решение.
В съдебно заседание се явяват ответниците,с изключение на В. И. Оспорват подадената касационна жалба и желаят въззивното решение да бъде оставено в сила. Касаторът не се явява и не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение на ВОС,с което са осъдени солидарно Ф. Л. Г.,В. И. И. и „Феникс М. ”Е. да заплатят на Й. Д. Н. сумата от 20 207.97лв.,ведно със законната лихва върху сумата от 12 204.22лв.,считано от предявяване на иска-18.07.2006г.до окончателното й заплащане,както и сумата от 702лв.-разноски по делото,като е отхвърлил иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава за разликата от 8003.57лв.до 9 100лв. и е присъдил дължимата държавна такса. Въззивният съд е приел,че по същото искане вече е налице произнасяне от съд /по н.о.х.д. № 164/2003г./, поради което на основание чл.224 от ГПК е счел производството за недопустимо.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон са свързани със изводите на съда за наличие на произнасяне по предявената искова претенция. Счита,че тъй като в хода на досъдебното производство е направил искане за присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв,.присъдените в хода на наказателното производство 2 147лв. представляват част от претендираната сума и няма пречка разликата да бъде претендирана по общия исков ред.
Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила мотивира с обстоятелството,че В. И. И. не е обжалвал първоинстанционния акт,поради което по отношение на него- той е влязъл в сила и е недопустимо обезсилването му.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора. Съображенията :
С постановление от 17.09.2001г. Й. Д. Н. е бил конституиран като граждански ищец по дознание № 1076/2001г. Същият в това си качество е предявил иск за заплащане на обещетение за причинени вреди в размер на 30 000лв.и е правил искания във връзка,с което са предприети следствени действия.
В хода на съдебното производство-пред вид на обстоятелството,че с внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение,включващо в състава на деянието- причинени вреди на стойност от 2 147лв.,по искане на Й. Д. Н.-същият е конститиуран като граждански ищец с определение от 17.09.2003г.по н.о.х.д. №164/2003г. по предявен от него иск за сумата от 2 147лв. Тази иск не е бил предявен като частичен. В последното по делото съдебно заседание,по искане на прокурора,е допуснато изменение на обвинението,съгласно което размерът на причинени вреди е на стойност 14 351.22лв. В това заседание,независимо че е присъствал,конституираният като граждански ищец Й. Д. Н. не е направил изменение на претендирания от него размер на обезщетение. С постановената присъда съдът е присъдил обезщетението-така както е претендирано– в размер на 2 147лв. Във въззивното наказателно производство,образувано по жалба на гражданския ищец-последният е направил искане за изменение на иска-чрез увеличение,което не е било уважено. Съдът е приел за недопустима и е върнал жалбата на гражданския ищец в частта й срещу гражданско-правната част на присъдата,като е прекратил въззивното производство по нея, като е приел,че пред вид уважаването на иска в предявения размер-за него липсва правен интерес от обжалване.
При тези данни тезата на въззиния съд за наличие на сила на присъдено нещо,с оглед мотивите на съда по н.о.х.д. № 164/2003г.на Разградски районен съд се споделя от настоящия съд. Съгласно чл.221 от ГПК/отм./ решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. По предметът на делото,по който съдът вече се е произнесъл е формирана сила на присъдено нещо,поради което е недопустима пререшаемостта на разрешения спор. Когато пострадалият е предявил граждански иск в наказателното производство, е налице съдебен процес относно вземането му. Възможността за конституирания като гражданския ищец в наказателното производство- Й. Н. да измени-чрез увеличение-предявения граждански иск е пропусната в последното съдебно заседание по н.о.х.д. № 164/2003г., когато е следвало при направеното изменение на обвинението да заяви претенцията си за стойността на причинените вреди от 14 351.22лв. съобразно правилата на чл.214 от ГПК/отм./. Вледствие на процесуалното му бездействие е преклудирана възможността му да претендира друга сума за обезщетение освен присъдената му-както по реда на обжалването на постановената присъда,така и по общия исков ред. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2005г.на ОСГК и ОСТК, съгласно което – за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони.
Неоснователен е и довода на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд,изразяващо се в постановяване на съдебен акт,с който е обезсилено първоинстанционното решение и по отношение на страна,която не е обжалвала. Съгласно чл.209 от ГПК /отм./- ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Без значение – в случая е,че при непозволено увреждане ответниците са обикновени другари. Допустимостта на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните поради което тя важи по отношение на всички и за нея съдът следи служебно. Въззивният съд следва служебно да следи за пороци, водещи до нищожност или недопустимост на решението, а само неправилността може да бъде отстранена в рамките на подадената жалба.
Касаторът не излага мотиви,с които да обоснове тезата си за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок,изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер- логическото мислене, опитни правила,казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие,като въззивинят съд е формулирал правилни фактчески констатации,а въз основа на тях и верни правни изводи.
С оглед изложеното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 22.10.2007г.по в.гр.д. № 314 по описа за 2007г.на Варненски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.