О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
С. 20.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7430 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Я., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 4642 от 20.06.2013г. по в.гр.д. № 3762/13г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-123-98 от 15.01.13г. по гр.д. № 33336 по описа за 2012г. на Районен съд София, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1от ГПК по поставени два въпроса: 1. Какво е необходимото съдържание на заповедта за уволнение, за да се счита за мотивирана съгласно изискванията на чл.195 ал.1 от КТ и 2. Следва ли съда при постановяване на акта си да съобрази всички ангажирани доказателства, установяващи в какво се състои нарушението, начина и времето на извършването му и поведението на нарушителя?
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е приел уволнението за незаконосъобразно, след като е преценил постановената заповед за немотивирана. Не е разглеждал спора по същество, тъй като е счел, че в нея не е посочено конкретно кои са извършените действия/бездействия, с които е нарушена трудовата дисциплина и кога са извършени. Според съда само най-общо са били посочени фактическите обстоятелства, удостоверени с протокол за открадната стока и в поисканите обяснения от охранителя на магазина, без да е обективирано ясно съдържанието им. Липсвало описание на извършеното нарушение със субективни и обективни признаци, време на извършване, нарушител.
По делото не е имало спор по фактите : Ищцата е заемала длъжността „ продавач консултант” в магазин „М.-1”, част от търговска верига ”Европа”. В заповедта за уволнение е посочено, че нейното трудово правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ за това, че „не е маркирала стоки на стойност 232.60лв.” В същата поведението й е оценено като „безотговорно и незаинтересовано”, „неотговарящо на длъжността, която заема”. Наказанието й е наложено за това, че „не е изпълнила задълженията си по вземане на мерки за опазване на повереното й имущество”.
Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси, налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Постановеният въззивен акт противоречи на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ІV г.о., № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г., № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на ІV г.о. и № 857 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на ІV г.о., съгласно които задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189 ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344 ал.1 т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195 ал.1 КТ – нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4642 от 20.06.2013г. по в.гр.д. № 3762/13г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора,че следва да внесе в 7-дневен срок от съобщаването държавна такса в размер на 134 лв./сто и тридесет и четири лева/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи вносната бележка в канцеларията, като в противен случай производството ще бъде прекратено. След внасяне на следващата се такса ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.