О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 18.05.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1127/2018
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. С. Т. срещу определение № 568 от 20.12.2017 г. по ч. т. д. № 727/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Хасковски окръжен съд разпореждане № 789 от 10.10.2017 г. по т. д. № 18/2017 г. С първоинстанционния акт е върната подадената от А. С. Т. въззивна частна жалба срещу определение № 268 от 11.07.2017 г. по т. № 18/2017 г., с което е прекратено производството по това дело.
Частната касаторка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Според нея, с оглед поддържаните в частната й въззивна жалба твърдения, че неизпълнението на дадените й указания за внасяне на държавна такса се дължи на особени непредвидени обстоятелства (претърпяна травма от адвокат Неврокопски – съдебен адресат), първионстанционният съд е следвало да прецени, че по същество е сезиран с молба за възстановяване на пропуснатия срок, по която е следвало да се произнесе преди да изпрати делото на Пловдивски апелативен съд.
Като обуславящ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „След като в частната жалба срещу определението за връщане на частна въззивна жалба се съдържа по същество искане за възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК, следва ли обжалваното определение да се отмени като делото се върне на компетентния съд, който да разгледа по същество молбата за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на ДТ поради особени непредвидени обстоятелства”. Според частната касаторка, така поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 333 от 09.08.2010г. по ч. гр. д. № 273/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 10.04.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната подадената от А. С. Т. частна жалба срещу разпореждане № 789 от 10.10.2017 г. по т. д. № 18/2017г. на Хасковски окръжен съд, въззивният съд е преценил като правилни извършените от първата инстанция процесуални действия по администриране на частната жалба и е счел, че поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, са налице предпоставките за връщането й. За неоснователен е приет доводът на частната жалбоподателка, че причина за невнасяне на таксата е невъзможността на посочения от нея съдебен адресат адвокат Неврокопски да я уведоми за дадените от съда указания поради претърпяна от същия травма. Според съдебния състав, заявеният в тази насока довод се явява ирелевантен за настоящото производство, предмет на което е единствено преценката относно редовността на връчването на съобщението с указанията за внасяне на държавна такса. Отделно от това, въззивната инстанция е отчела и факта, че на частната жалбоподателка е дадена възможност да уточни в какво се изразяват пороците на атакуваното от нея разпореждане, като с депозираната молба от 27.11.2017 г. същата отново е заявила единствено твърдения за липса на уведомяване за дадените от съда указания.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от частната касаторка въпрос няма характер на обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като не съответства на мотивите на обжалвания акт и на данните по делото. Въпросът включва твърдението на самата страна, че в подадената от нея частна въззивна жалба „се съдържа по същество искане за възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК”, което не отговаря фактите – в подадената до Пловдивски апелативен съд частна жалба изобщо не е отправено искане за възстановяване на срока, нито има позоваване на посочената правна норма. Същата констатация е направена и в мотивите на въззивното определение. С оглед на това, по отношение на поставения въпрос недоказано се явява и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като цитираното определение е постановено в хипотеза на изрично заявено от страната искане по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок, каквото в случая липсва.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИНОНО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 568 от 20.12.2017 г. по ч. т. д. № 727/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: