5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
Гр.София, 06.04.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 196 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 68/26.10.2010г., постановено по т.д.№ 215/10г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 293/19.02.2010г. по т.д.№ 361/07г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска на [фирма] против [фирма] и [фирма] за прогласяване на нищожността на извършената от [фирма] непарична вноска /апорт/ в капитала на [фирма] с предмет недвижими имоти и е прогласена нищожността на непаричната вноска поради липса на съгласие. С обжалваното решение е потвърдено и решение № 151/26.05.2010г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за допълване на решението и е отхвърлена молбата за поправка на явна фактическа грешка чрез отразяване в диспозитива на решението произнасяне по заявени претенции за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави и за недействителна спрямо ищцовото дружество на извършената от управителя във вреда на представлявания непарична вноска.
Касаторът [фирма], [населено място] обжалва решението в частта за потвърждаване на решение № 293/19.02.10г. за отхвърляне на иска за прогласяване на нищожност на непаричната вноска поради противоречие със закона, както и на решение № 151/26.05.10г.
Касаторът [фирма], [населено място] обжалва решението, в частта за потвърждаване на решение № 293/19.02.10г. за прогласяване на нищожността на непаричната вноска поради липса на съгласие.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени четири обективно съединени иска за прогласяване на нищожността на извършена непарична вноска на недвижими имоти: на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на закона, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие и недействителност спрямо дружеството – ищец на основание чл.40 ЗЗД като споразумение, извършено от управителя във вреда на представляваното дружество. Ищецът е поддържал, че исковете са предявени при условията на кумулативност. Апелативният съд е изложил съображения, че основанията на нищожност не могат да се предявят при условията на кумулативност, а доколкото същите са заявени с една искова молба, то е налице евентуално съединяване на исковете, като за определяне на поредността за разглеждането им е решаваща не волята на ищеца, а естеството на материалното право. Прието е, че нищожността по чл.26, ал.2 ЗЗД е в резултат на липсата на елемент от фактическия състав, поради което е “специална” спрямо нищожността в резултат на пълен фактически състав, но при съществуващо противоречие с конкретна правна разпоредба – чл.26, ал.1 ЗЗД. Уважаването на един от евентуалните искове изключвало произнасянето по същество по останалите, поради което е потвърдено и решението за оставяне без разглеждане и за отхвърляне на молбите за допълване на решението и за поправка на фактическа грешка.
В частта по иска за прогласяване на нищожност на сделката поради липса на съгласие, решаващият състав е приел, че ищецът [фирма] е придобил качеството на съдружник в [фирма] с вземане на решение на общото събрание на 21.07.2006г. Неприсъствените решения на съдружниците в [фирма] от 12.08., 14.08. и 17.08.2007г. за извършване на непаричната вноска са взети без съгласието на [фирма], поради което сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Изрично е направено разграничение, че атакуването на решенията по чл.74 ТЗ и прилагането на преклузивните срокове по тези искове, не следва да се смесват с фактическия състав на сделката.
Касаторът [фирма] въвежда основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: “Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, съдът дължи ли произнасяне по всеки един от искове или е допустимо да разгледа същите при условията на евентуалност и да се произнесе само по част от исковете?” и “Допустимо ли е предявяването на искове за прогласяване на нищожност на дадена правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност?”
Касаторът [фирма] поставя въпросите за нищожност на решението на ОС на съдружниците при липса на съгласие на един от съдружниците за извършване на апорта, за единодушното съгласие на съдружниците при вземане на решение от ОС, респ. дали липсата на съгласие от един от съдружниците има за последица липса на съгласие на дружеството, при съобразяване на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.6 и т.7 ТЗ, и за допустимостта на иск за прогласяване на нищожност на сделка, предявен от трето лице, което не е страна по тази сделка.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Поставените в жалбата на [фирма] процесуални въпроси са обсъждани в мотивите на ТР № 4/07.07.2010г. по тълк.д.№ 4/09г. на ОСГК на ВКС, но липсва произнасяне в диспозитива. Не е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По жалбата на [фирма] въведените материалноправни въпроси не са от значение за крайния изход на делото. В конкретния случай, общото събрание на съдружниците е взело неприсъствено решение по чл.139, ал.2 ТЗ за извършване на непаричната вноска, поради което въззивният съд не се позовал на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. В този смисъл, въпросите за липсата на съгласие на един от съдружниците за извършване на апорта и дали липсата на съгласие от един от съдружниците има за последица липса на съгласие на дружеството, са поставени без отчитане на фактите и обстоятелствата по конкретния спор. Касаторът не е мотивирал основания за допускане на касационното обжалване по въпроса за правния интерес. Посочената в изложението практика досежно възможността да се оспорва сделка от лицето, чиято воля е опорочена, е в подкрепа на допустимостта на предявения иск.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на въззивното решение, в частта, с която Бургаският апелативен съд е потвърдил решение № 151/26.05.2010г. по т.д.№ 361/07г. на Бургаския окръжен съд, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: 1.Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, съдът дължи ли произнасяне по всеки един от искове или е допустимо да разгледа същите при условията на евентуалност и да се произнесе само по част от исковете? и 2.Допустимо ли е предявяването на искове за прогласяване на нищожност на дадена правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68/26.10.2010г., постановено по т.д.№ 215/10г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение №151/26.05.2010г. по т.д.№ 361/07г. на Бургаския окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68/26.10.2010г., постановено по т.д.№ 215/10г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение №293/19.02.2010г. по т.д.№ 361/07г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.